Игор Росоховатски - Гост

— Страдат белият и черният дроб, променя се съставът на кръвта. Организмът преждевременно се състарява и отслабва.

Той се извърна наполовина към Юрий и сега се обръщаше вече не само към него, но и към някаква невидима аудитория:

— Тъкмо затова и ние скиторим от етаж на етаж, късаме си нервите и ни излизат мазоли по краката и по езиците, докато обясняваме на хората правилата за използване на отоплителните газови уреди.

— Какви са тия правила? — попита Юрий, като с това показваше на доброволния лектор, че ефектът е постигнат.

Техникът сякаш се разду от съзнанието за собствената си важност.

— Запомнете — тръбеше той и размахваше пръста си като жезъл, — щом ви замирише на газ, трябва веднага да затворите газовите кранове и да проветрите помещението. Не палете огън, не пускайте електрически уреди, повикайте аварийната служба на телефон нула четири. Запомнихте ли?

Юрий мрачно кимна.

Понеже вече не можеше да се раздуе повече, техникът незабелязано за себе си премина на хекзаметър:

— С печката щом ще си служите, стаята вий проветрете, вижте дали са притегнати всичките кранчета там, после къде е чертата на пробката пак проверете…

Техникът щеше да декламира още дълго, но погледът му случайно падна върху часовника. Спомни си, че се е уговорил с новата си позната Люся да отидат в три и половина на кино. Преди това трябваше да прескочи до стола и да хапне нещо. Като въздъхна със съжаление, той каза:

— Впрочем чакат ме на още много места. Трябва да бързам. А вие, гражданино, се занимавайте сам, изучете всичко, казано в малката, но необходима в бита книжка „Правила за експлоатация на газовите уреди“, в която след всяка проверка оставям своя автограф. Повярвайте ми — той притисна ръце към гърдите си, — това ви е нужно, за да живеете дълго и спокойно. Ако не ви е грижа за себе си, помислете поне за своите роднини и близки.

Когато техникът улови дръжката на вратата, Юра с решителен жест го спря.

— Мирише ми на газ — каза той и посочи с пръст връзката на тръбите.

Техникът подуши, сви рамене, бързо извади от куфарчето си четка и кутийка със сапунена течност, топна в нея четката и няколко пъти я прокара по тръбите на мястото, където се съединяваха.

— Виждате ли, няма мехурчета — значи, не изтича газ. Можете да спите спокойно.

— Не виждате мехурчета, но изтича газ — възрази Юрий.

— От това място ли?

— И от него.

Техникът му хвърли подозрителен поглед, отново сви рамене, извади друга кутийка и нанесе дебел пласт боя върху мястото, където се съединяваха тръбите. През това време Юрий прочете инструкцията, за която говореше техникът, и моментално запомни правилата.

— Сега доволен ли сте? — завърши работата си и попита техникът с явна отсянка на яд, защото вече бе разбрал, че няма да успее да хапне.

— Вие просто направихте така, че от миризмата на боята да не се усеща миризмата на газ — строго каза Юрий. — Но газ продължава да изтича.

Техникът разтревожено погледна часовника.

— Нали ви казах, че трябва да прегледам и другите жилища.

— Значи ние да се тровим?

— С какво?

— С газ — ледено спокойно каза Юрий. — Нали сам рекохте…

— Ама вие от шега не разбирате ли? — избухна техникът.

— Хубава шега — продължаваше да държи на своето Юрий. — В инструкцията ясно е казано: „ако се появи миризма на газ…“ Значи при всякаква концентрация на газ, дори при най-малката, трябва да се повика аварийна група. Усещам миризма на газ.

— Може би обонянието ви е особено, като на доберман-пинчер — промърмори техникът.

Изглеждаше, че ей сега от него ще изхвръкнат искри и ако в кухнята наистина се е насъбрал газ, ще стане експлозия.

— Ама разберете! — извика той на Юрий. — От всяка връзка на тръбите теоретически изтича газ, но в такива нищожни количества, че практически няма никаква опасност!

— Да, но това го няма в инструкцията. Там не се казва кои количества са безвредни. Напротив, има се предвид дори най-малкото изтичане на газ — решително възрази Юрий, като се нагърби с ролята на истински тълкувател на инструкцията.

— Е, къде се казва „най-малкото“? — Техникът с ужас си мислеше, че Люся няма да го дочака и ще си отиде, а той не знае телефонния й номер.

— Не се казва, но се подразбира — уточни Юрий.

— Гражданино, пуснете ме — помоли техникът. — Не бива да разбирате правилата толкова буквално. Кълна се, за вас няма никаква, абсолютно никаква опасност!

— За мене няма. А за другите? Цялата велика художествена литература и всички правила на морала ни учат да се грижим за другите. „А ако мислиш само за себе си, какъв си ти?“