Игор Росоховатски - Гост

— Да не ми се сърдиш?

— Какво говориш! — прошепна тя. — С тебе не ме е страх от нищо. Ти не приличаш на другите.

— На кого не приличам? — Юрий леко се дръпна настрана.

Тя не усети промяната в настроението му.

— На никого от хората, които познавам. Правиш всичко другояче. Говориш, усмихваш се и дори се мръщиш не като всички останали.

И отново не забеляза бързия му уплашен поглед… През нощта Аля на няколко пъти се събуждаше и се заслушваше в дишането му. То беше равномерно и дълбоко, но кой знае защо, й се струваше, че той не спи.

На сутринта, след като се изми и облече, тя надникна в спалнята, за да се сбогува. Юрий стоеше пред огледалото и се оглеждаше. Казваше нещо и свиваше устни като Аля. Тя чу: „Юра, ти не си като другите“.

Аля позна своя глас, своята интонация и се разсмя: реши, че той й прави номера.

Веднъж Юрий седеше на стола до прозореца и разглеждаше минувачите. Това беше едно от любимите му занимания.

— Искаш ли да ми помогнеш?

Той наведе глава и потърка буза в ръката й.

— Слушам и се подчинявам, господарке. Да разруша града или да построя замък?

— Нещо по-трудно. Иди в магазина за сметана и мляко.

Когато той беше вече при вратата, Аля викна:

— Купи и парче свинско месо за кюфтета. Около триста грама…

Магазинът беше в същата сграда и когато минаха двадесет минути, откакто Юра бе излязъл, Аля започна да нервничи. Минаха още десет минути. Аля вече тръгваше да го търси, когато Юрий се появи.

Найлоновият плик в ръката му беше прекалено голям, дръжките заплашително пропукваха. Юрий доволно се усмихваше.

Аля извади шест бутилки: обикновено мляко, мляко с нормална масленост, обезмаслено мляко, „Снежанка“, сметана, кефир и четири бурканчета: каймак, сгъстено мляко, сгъстено мляко с какао…

„Не бива да изпращаш мъж в магазина без точни инструкции“ — спомни си Аля съвета на своята баба. Като прехапа долната си устна, за да не се разсмее, тя благодарно кимна на Юрий и бръкна в плика да вземе месото. Но там нямаше месо.

Аля вдигна глава и учудено погледна Юрий. Като видя мрачното му лице, я досмеша.

— Извинявай. Не можах да купя месо.

— Нямаше ли свинско? — учуди се Аля.

Той отрицателно поклати глава, загледан в една точка. По посоката на погледа му тя дори опита да определи точно какво гледа, но не забеляза нищо особено. Ъгълът на гардероба, тапетите…

— На една кука там, в магазина, беше окачено цяло заклано животно — мрачно каза Юрий.

— Е, продавачът нямаше да ти отреже от него такова малко парче. — Тя беше готова отново да се усмихне. — Във витрината сигурно е имало и по-малки.

— Аз гледах закланото животно — глухо каза Юрий. — Стори ми се…

— Какво ти се стори, мили? — Аля се надигна на пръсти и сложи ръце на раменете му.

Не биваше сега да прави това. Очите на Юрий бяха забулени с мътна пелена, той целият беше като мъртъв. Каменна статуя. Думите се откъснаха от устните му и паднаха тежко, като камъни в пропаст:

— Стори ми се, че на куката е окачен човешки труп…

Аля не знаеше как да реагира на неговите думи. Опита се да се пошегува:

— Гладната камила вижда миражи в магазина.

От шегата нищо не излезе. Юрий стоеше, далечен и чужд, мълчеше и гледаше в ъгъла със застинал поглед…

Техникът по поддържане на газовите инсталации дойде, когато Аля не беше в къщи. Бузест млад човек, склонен към възгруби шеги и номера, той попита Юрий:

— Тровите ли се с газчица?

— С газчица ли?

— Намирисва ли на газ в кухнята?

— Не съм душил — отвърна Юрий и техникът реши, че той приема правилата на играта и се включва в нея.

— И да душите, и да не душите, отнякъде все си изтича газ. Практически не е така, но теоретически…

— С какво ни заплашва това? — попита Юрий, като си помисли за Аля.

Техникът внимателно го погледна. „Охо, здравата се уплаши“ — зарадва се той, изпъшка от удоволствие, изпъна, колкото можа, нисичкото си тяло, отметна крак встрани и многозначително вдигна късия си дебел пръст с изгризан нокът.

— При концентрация на газа до 13 процента може да стане експлозия, ако се запали огън. Цялото жилище заедно с хората ще хвръкне във въздуха — заплаши техникът. — Дори да няма огън, газът постепенно ще измести въздуха — и просто ще умрете от задушаване. Ще заспите — и вече няма да се събудите. Точно така! При незначителна концентрация на газа също става постепенно отравяне на организма, незабележимо за самия човек.

Няколко години техникът се бе занимавал в кръжок по художествена самодейност и умееше да придава на гласа си зловещи нюанси.