Нора Робъртс - Сега и във времето

Здесь есть возможность читать онлайн «Нора Робъртс - Сега и във времето» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сега и във времето: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сега и във времето»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Докато Либи Стоун съзерцава безметежно красивите звезди от верандата на своята планинска къща в Орегон, Кейлъб Хорнблоуър буквално пада от небето в нейния свят. Кой е той, откъде идва и накъде отива?
Много са въпросите, които си задава тя за този неочакван и вълнуващ гост. Но най-важният въпрос е — има ли нещо по-абсурдно от това, да се влюбиш в мъж от бъдещето? Скоро Либи и Кейлъб откриват, че силата на любовта може да преодолее дори времето…

Сега и във времето — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сега и във времето», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Кал се настани до нея. Уханието й бе свежо като на цветята.

— Мислех те за учен.

— Това не означава, че мога да определям географската дължина и ширина ей така. Попитай ме за привичките в Нова Гвинея — в тази сфера съм непоклатима.

— Шестнадесет километра — повтори той и се загледа над елховите гори. Докъдето му поглед стигаше, се виждаха върхове на планини, а оттам нататък започваше небето. — И дотам няма нищо? Нито град, нито селище?

— Не. Този район е все още ненаселен. От време на време минават само туристи.

Значи едва ли някои е открил кораба му. Поне това негово притеснение отпадна. Сега основната му грижа бе как да се добере дотам без Либи. Най-лесният начин бе още при изгрев слънце да потегли натам с нейната кола.

Ала чак утре. Разбираше, че времето бе прекалено ценно и непостоянно, за да се пилее напразно.

— Тук ми харесва. — Кал говореше истината. Беше му приятно да седи на хладната трева и да се вслушва в ромона на водата. Зачуди се как ли би изглеждало същото място след два века и половина. Какво ли щеше да намери?

Планините със сигурност щяха да са си там и част от горите около тях също. Поточето вероятно щеше да си тече върху същите камъни. Но тогава Либи отдавна нямаше да я има. Онази болка се появи отново — тъпа и разяждаща.

— Когато се върна в къщи — подзе Кал бавно, — често ще се сещам за теб.

Дали наистина щеше да го направи? Тя се зазяпа във водата и в отражението на светлината върху нея. Пожела си това да няма значение за нея.

— Може би някога ще се върнеш отново.

— Някога. — Той си играеше с пръстите й. Ала когато се върнеше, от нея щеше да е останал само духът й. Жена, която бе съществувала само в един отрязък от времето. Жената, която го бе накарала да пожелае невъзможното. — Ще ти домъчнее ли за мен?

— Нямам представа. — Но продължаваше да не отдръпва ръката си от неговата, защото съзнаваше, че щеше да й е мъчно за него повече от поносимото.

— Мисля, че ще ти липсвам. — Кал бе забравил кораба, въпросите, бъдещето си и сега мислеше само за нея. Започна да вплита в косата й цветята, които беше набрал.

— Кръщавали са звезди, луни и цели галактики на различни богини. Защото са били добри, силни и загадъчни. Простосмъртните никога няма да могат да ги достигнат.

— Повечето култури имат своя собствена историческа вяра в митологията. — Либи прочисти гърлото си и започна да мачка крачолите на панталона си. — Древните астрономи…

Той извърна лицето й към своето.

— Аз не говоря за митовете. Въпреки че ти самата приличаш на митична фея с тези цветя в косата си. — Кал нежно докосна едно от цветчетата, което се намираше близо до бузата й.

Магията на красотата
не ме докосва като теб
и като музиката на водата
е сладкият ти глас за мен.

Този мъж беше опасен. Почувства го инстинктивно. Той можеше да се смее като дявол и същевременно да рецитира поезия с мек, кадифен глас. Цветът на очите му бе син, мечтателно тъмносин, като на небето точно преди залез. Тя не вярваше, че бе от онези жени, които могат да загубят ума си само при вида на едни мъжки очи. Не й се искаше да е такава.

— Трябва да се връщам. Чака ме още много работа.

— Ти работиш прекалено много. — Либи се извърна настрана и се усмихна. Това го учуди. — Нещо нередно ли казах?

Неспокойна, по-скоро защо го я беше яд на самата себе си, отколкото на него, тя вдигна рамене.

— Не, просто винаги ще се намери някой, който да ми го напомни. Понякога дори си го казвам сама.

— Това не е престъпление, нали така?

Либи се разсмя, защото въпросът му прозвуча толкова искрено.

— Не, все още не е. Както и да е, трябва да ставам.

— Нали не е престъпление да си вземеш един ден почивка.

— Да, не.

— Не е достатъчно. Защо да не го наречем „Време за Милър“? — При зачудения й вид Кал разпери ръце. — Нали знаеш, като на рекламата.

— О, да. Сетих се. — Обхванала с една ръка сгънатото си коляно, тя се взря в него. Странен човек. Първо рецитира поезия, после се позовава на реклама за бира. — Всеки път, когато те погледна. Хорнблоуър, се чудя дали си истински.

— Да, съвсем истински съм. — Той се протегна и се загледа в небето. Усещаше хладната и мека трева под себе си, а вятърът продължаваше да си играе с клоните на дърветата. — Какво виждаш там горе?

Либи също повдигна глава.

— Небето. Синьото, благодарение на Бога, небе с един-два облака, които привечер ще се разнесат.

— Никога ли не си се чудила какво има там, освен нея?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сега и във времето»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сега и във времето» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Сега и във времето»

Обсуждение, отзывы о книге «Сега и във времето» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x