Нора Робъртс - Отрова

Дейвид спря и изумено премига. Сетне закри очите си с ръце.

— Мили Боже! Пропуснал съм го! Мислех, че ще му мине след седмица. По дяволите!

— Софи ще се справи. Много е добра в разчленяването на някой мъж на парчета. Няма да го нарани обаче, не се тревожи.

— Той сам ще се нарани — отговори Дейвид, мислейки за Пилар.

— Не можеш да го обвиниш за вкуса му, нали? При тези обстоятелства…

Дейвид изгледа втренчено Тайлър.

— Още един умник — промърмори той и излезе.

Пилар избра семпъл костюм за коктейл със сатенени биета, смятайки, че цветът на зелен чай е подходящ както за делово, така и за по-официално облекло. Облекло, подходящо за домакинята на една дегустация на вина.

Прие да играе ролята на домакиня, за да докаже на какво е способна. Доказателства за семейството, за Дейвид и най-вече за самата нея. Прекара цяла седмица, придружавайки гидовете при обиколките им. Наблюдаваше ги внимателно и се остави да бъде обучавана, доста деликатно, разбира се. Хората от персонала в избата се отнасяха към членовете на семейството като към царски особи. Пипаха с кадифени ръкавици.

Пилар беше истински удивена, когато осъзна колко малко знае за винарната, за лозята, за процесите на производство и за продажбите. Трябваше доста повече от една седмица опит и сериозно обучение, за да може да се справи с всички задължения на домакиня. Но засега, с Божията помощ, смяташе, че ще успее да се справи. И беше твърдо решила да го докаже. Трябваше да се научи да се справя с толкова много неща, в това число, и със собствения си живот. Част от живота беше сексът. Така че упражнението щеше да й бъде полезно.

При тази мисъл Пилар приседна на края на леглото си. Идеята да приеме отношенията с Дейвид да станат по-интимни я плашеше. А фактът, че това я плаши, я ядосваше. И понеже беше уплашена и ядосана, тя постепенно се превръщаше в кълбо от нерви.

Почукването на вратата я накара да подскочи, да грабне четката за коса и да се опита да сложи върху лицето си маската на уверено и независимо изражение.

— Да? Влезте.

Тя въздъхна дълбоко и облекчено, когато видя, че неочакваният посетител е Хелън.

— Слава Богу, че си ти. Толкова съм уморена да се преструвам на жена от двадесет и първи век.

— Изглеждаш точно като такава. Прекрасен костюм!

— Под който цялата треперя. Радвам се, че ти и Джеймс ще присъствате на дегустацията.

— Доведохме и Линк с нас. Последната му приятелка е на работа тази вечер.

— Все още ли ходи с докторката?

— Да. — Хелън се отпусна на тапицираното с кадифе кресло като у дома си. — Започвам да си мисля, че е сериозно.

— И?

— Не знам. Тя е мило момиче, добре възпитано. Съсредоточено, което ще бъде от полза за Линк, и независимо, което пък аз оценявам високо.

— Но той все още е твоето бебе, нали?

— Но той все още е моето бебе — съгласи се Хелън. — Знаеш ли, Пилар, понякога ми липсва малкото момченце с разранени колене и вечно развързани връзки на обувките. Все още го виждам в този висок и едър мъж със съдийска тога, който влиза и излиза от къщи, когато си пожелае. И, Господи, — продължи Хелън с въздишки, — чувствам се стара. А как е твоето бебе, държи ли се?

Пилар остави четката.

— Вече знаеш какво е правил Тони.

— Майка ти ме уведоми, така че да прикрия каквото мога, ако се наложи. Съжалявам, Пилар.

— И аз. Това едва ли е било необходимо. Та аз му давах всичко, което поискаше! — Тя се обърна. — Но е напълно в неговия стил. И ти мислиш същото, нали?

— Няма значение какво си мисля аз. Но виждам, не отново започваш да се самообвиняваш.

— Не, този път не. И надявам се, никога повече. Наистина ми е тежко, много тежко. Особено заради Софи.

— Ще го преодолее. Нашите деца се превърнаха в силни и способни млади хора, без да успеем да забележим, Пилар.

— Така е. Сякаш докато мигнем, те пораснаха, нали? А все още не преставаме да се безпокоим за тях.

— Това никога няма да приключи. Софи отиваше към избата на Макмилън, когато идвахме насам. Пуснах Линк да тръгне с нея, ако трябва, да й помогне за нещо. Това ще отвлича мислите й.

— Винаги ми е било приятно да ги виждам заедно. Те са почти като брат и сестра.

— Хм, да. Я седни. — Хелън потупа стола. — Поеми си дъх и ми разкажи всичко за любовта ти с Дейвид Кътър. След почти тридесет години брак искам да изживея отново младостта.

— О, ние наистина не… Просто ни е приятно заедно.

— Не сте правили секс, така ли?

— Хелън! — Пилар се предаде и приседна на стола. — Как да правя секс с него?