Нора Робъртс - Отрова

— Искам да те видя пак, Пилар.

— О, разбира се, добре. Ние се виждаме всеки ден…

— Не във фирмата — прекъсна я той и я обърна към себе си, като спря на верандата. — И не по работа. Насаме. — Притегли я по-близо към себе си. — И поради съвсем лични причини.

— Дейвид…

Но устните му намериха нейните и не й позволиха да продължи. Този път беше нежен. Целувката му не бе безцеремонна, настойчива, нетърпяща възражение. Напротив, събуждаше всички заспали чувства и желания. Беше като бавна и приятна топлина, която се разливаше в нея и нежно развързваше всички стегнати възли на напрежението. Пилар имаше усещането, че дори костите и се размекват като восък.

Когато той се отдръпна, бе останала съвсем без сили. Пръстите му погалиха лицето й и се плъзнаха по шията.

— Ще ти се обадя.

Тя кимна и посегна към вратата зад гърба си.

— Лека нощ, Дейвид.

Влезе вътре и затвори зад себе си. „Сигурно изглеждам като глупава ученичка — помисли си Пилар, танцувайки по стълбите към стаята си. — Е, и какво от това?“

Пещерите винаги караха Софи да мисли за контрабандисти. За пирати и разбойници. За златни съкровища.

Тези големи, ехтящи пространства, пълни с редици от огромни бъчви, в които отлежаваше виното. Много обичаше да прекарва времето си тук и още, когато беше малко дете, един от майсторите винари й бе позволил да сяда на малка масичка и да опитва по една малка чашка от виното от всяка бъчва.

Съвсем млада се бе научила да прави разликата. Да определя цвета, аромата върху небцето, мириса. Да отличава първокласното вино от обикновеното, Да хваща разликите, характеристиките, букета, които отличаваха едно вино от друго.

Ако не понасяше посредствеността, какво лошо имаше в това? Софи търсеше, изискваше й държеше на качеството, защото беше научена да не приема нищо лошокачествено.

В момента обаче тя не мислеше за виното, въпреки че чашите бяха подредени и напълнени за дегустация. Мислеше за мъжете.

Винаги ги бе изследвала, също както и вината. Имаше си мярка за пресяване, скала за оценка. Можеше да различи кой ще остави горчив привкус и кой — приятно чувство след себе си.

Тази беше причината досега да няма сериозна и дълготрайна връзка с някой мъж. Нито един от онези, които бе опитвала, не притежаваше точния вкус. Букета, който щеше да я задоволи и да я накара никога да не смени марката вино.

Абсолютно убедена в способността си да направи правилния избор и във възможностите си да се наслаждава на опитите, тя не бе така сигурна какви са уменията на майка й в тази област.

— Това е третата им среща за последните две седмици.

— Ммм. — Тайлър вдигна чаша с кларет към светлината на огъня и разгледа цвета му. Той, както дядо му и Ла Синьора, се придържаше към старите, традиционни методи. Прецени виното по цвят и бистрота и отбеляза в бележника си.

— Майка ми и Дейвид — повтори Софи и за да привлече вниманието му, го бутна лекичко по ръката.

— Какво за тях?

— Тази вечер отново излязоха заедно. За трети път през последните две седмици.

— И аз какво общо имам с тази работа?

Тя въздъхна.

— Знаеш, че е много чувствителна и уязвима. Не мога да кажа, че не го харесвам, защото ми допада. А и всъщност дори я окуражих в самото начало, когато той прояви интерес към нея, я тя се дърпаше. Но си мислех, че това е само временно и ще и помогне да забрави за татко.

— Софи, може да ти прозвучи странно, но в момента аз работя и не искам да говоря за личните проблеми на майка ти.

Той разклати леко виното, пъхна носа си в чашата и го помириса. Концентрацията му беше пълна.

— Те все още не са спали заедно.

При тези думи Тайлър трепна и загуби усещането за букета на виното.

— По дяволите!

— Ако бяха спали, нямаше да се притеснявам. Щеше да означава, че всичко е наред. Че става дума само за физическо привличане, а не за нещо повече. Сега започвам да си мисля, че е по-сериозно. А какво всъщност знаем ние за Дейвид Кътър? Нищо повече от професионалната му биография. Той може да е женкар или авантюрист, или пък използвач. Като се замисля, всъщност се сещам, че започна да ухажва майка ми веднага след като баща ми…

Тайлър помириса отново виното и си отбеляза номера му.

— Искаш да кажеш, че майка ти не го е привлякла с качествата си на жена.

— Глупости! Не съм казала такова нещо! — Ядосана, Софи взе една чаша мерло и го вдигна към светлината. — Тя е красива, интелигентна, чаровна, изобщо всичко, което един мъж може да пожелае.