Нора Робъртс - Далеч на север

Гореше буен огън и предните прозорци бяха разположени така, че да се вижда прекрасният изглед към планината.

Келнерката беше една и в силно напреднала бременност. Косата й беше прибрана в дълга и лъскава черна плитка. Лицето й поразяваше с нежната си красота и той примигна от удивление. С топлите си тъмни очи и златиста кожа тя му заприлича на местна версия на Мадоната.

В момента доливаше кафе на двама мъже, седнали в сепарето. Момченце на около четири години седеше на една маса и оцветяваше книжка. Мъж в туидено сако пушеше и четеше опърпан екземпляр на „Одисеи“.

На маса в отсрещния край друг мъж с кестенява брада, която се стелеше върху предницата на избелялата му карирана риза, гневно мърмореше нещо.

Някои от посетителите обърнаха глави към тях и поздравиха Хоп, която отметна качулката си и разкри рошава посребрена коса. В погледите, които се насочиха към Нейт, се четеше любопитство, само в очите на мъжа с брадата имаше открита враждебност.

— Това е Игнейшъс Бърк, новият началник на полицията — обяви Хоп, докато разкопчаваше ципа на парката си. — В сепарето са Декс Трилби и Ханк Финкъл, а онзи намръщеният е Бинг Карловски. Келнерката се казва Роуз Иту. Как е днес бебето, Роуз?

— Неспокойно. Добре дошли, шериф Бърк.

— Благодаря.

— Това е Професора. — Хоп отиде до бара и потупа човека с туиденото сако по рамото. — Откри ли нещо по-различно в тази книга от последния път, когато я чете?

— Винаги намирам нещо ново. — Той смъкна очилата си за четене с метални рамки, за да огледа Нейт по-добре. — Дълъг път.

— Да — съгласи се Бърк.

— И това е само началото.

После Професора намести очилата си и се върна към четивото си.

— А този непослушен хубавец е Джеси, синът на Роуз. Момчето не вдигна глава от книжката, но погледна нагоре и под гъстите му черни къдрици проблеснаха големи тъмни очи. То се протегна и дръпна Хоп за парката, за да й прошепне нещо.

— Не се тревожи. Ще му дадем.

Вратата зад бара се отвори и един едър тъмнокож мъж с бяла престилка излезе оттам.

— Големия Майк — представи го Хоп. — Готвачът. Бил моряк, докато едно от нашите момичета не му хванало окото, когато отишло до Кодиак.

— Хвана ме като пъстърва — усмихнато потвърди Големия Майк. — Добре дошъл в Лунаси.

— Благодаря.

— Искаме нещо вкусно и топло за новия началник на полицията.

— Днес рибената чорба си я бива — каза Големия Майк. — Ще му дойде добре. Освен ако не искаш да хапнеш червено месце, шерифе.

Нейт не разбра веднага, че се обръщат към него. Едва когато усети, че всички в помещението го гледат, се обади:

— Рибената чорба е добра идея.

— Веднага я нося.

Майк се обърна, влезе в кухнята и Нейт дочу как дълбокият му баритон затананика „Скъпа, навън е студено“.

Снимачна площадка, картичка, помисли си той. Или пиеса. Както и да го погледнеше, чувстваше се като прашасал реквизит.

Хоп го повика с пръст, преди да излезе във фоайето. Той я видя да се пъха зад плота и да взима един от ключовете между преградите. В този момент вратата отново се отвори и оттам се появи истинска сексбомба.

Беше руса — според Нейт така беше най-подходящо за сексбомбите, — с гъста чуплива коса, която се спускаше над впечатляващите гърди, надничащи от дълбокото деколте на прилепналата й синя блуза. Едва след минута той погледна към лицето й, защото синята блуза беше пъхната в толкова тесни джинси, че сигурно бяха увредили няколко вътрешни органа.

Не че се оплакваше.

Лицето можеше да се похвали с ясносини очи, които гледаха невинно, в контраст с пълните червени устни. Беше попрекалила с червилото и му напомни на кукла Барби.

Барби Мъжеядката.

Докато заобикаляше плота, тя полюшваше всички части от тялото си, които можеха да помръднат, въпреки прилепналите дрехи и тънките токчета. После се подпря лениво на бара.

— Здравей, красавецо.

Гласът й напомняше гърлено мъркане — сигурно го беше упражнявала, — предназначено да спре притока на кръв към мъжкия мозък и да сведе коефициента му на интелигентност до този на зелена ряпа.

— Чарлийн, дръж се прилично. — Хоп издрънка с ключа.

— Момчето е уморено и още му е зле. Точно сега няма сили да се справи с теб. Шериф Бърк, Чарлийн Хайдъл. Хотелът е неин. Стаята и храната ти се плащат от градския бюджет като част от заплата ти, затова не се чувствай длъжен да й предлагаш нещо допълнително.

— Хоп, ужасна си. — Но докато го казваше, Чарлийн се усмихваше като котенце, плеснато през лапите. — Да ви заведа ли горе, шериф Бърк? Ще ви помогна да се настаните, а после ще ви донеса нещо топло за хапване.