Нора Робъртс - Далеч на север

Макар да не разговаряха помежду си, нещо подсказа на Нейт, че са много близки, но не интимно. Тя съблече парката си, докато Деб съобщаваше кога ще се проведе следващият хокеен мач.

Отдолу носеше маслиненозелен пуловер. А под него, доколкото Нейт можеше да прецени, се криеше здраво тяло на спортистка.

Той се опита да прецени дали е красива. Не би казал — веждите й бяха прекалено прави, носът й — леко крив, а устата с несъразмерно широка горна устна.

Но дори докато изброяваше наум недостатъците й, той усети тръпки в корема. Интересна, помисли си. През последните няколко месеца странеше от жените, което предвид душевното му състояние не беше никак трудно. Но тази студена на вид жена раздвижи кръвта му отново.

Тя отвори раницата и измъкна кафява кесия. После за негово учудване бръкна в нея и извади шепа пуканки. Лапна няколко и предложи на съседа си, докато Деб довършваше съобщенията си.

След като Ед започна да изброява постиженията на градския съвет, новодошлата извади сребрист термос от раницата и си наля нещо, което приличаше на кафе, в капачката му.

Коя беше тя, по дяволите? Баща ли й беше мъжът до нея? Възрастовата разлика изглеждаше подходяща, но не намираше физическа прилика.

Докато я гледаше, тя не се изчерви, нито притесни. Хапна пуканки и отпи от кафето си, а после отвърна на погледа му.

Когато дадоха думата на Хоп, се чуха аплодисменти. Нейт с усилие се съсредоточи върху сцената.

— Няма да ви губя времето с политиканстване. Всички искаме нашият град да се грижи за жителите си възможно най-добре, следвайки великите традиции на нашия щат. Гласувахме да построим полицейски участък и да формираме собствена полиция. Дискутирахме дълго, чухме всякакви мнения и всички разумни доводи бяха взети предвид. Накрая решихме заедно да назначим външен човек, който няма връзка с Лунаси. Справедлив и умен човек, който да прилага закона без предразсъдъци и еднакво спрямо всички. Той го доказа днес, когато сложи белезници на Джим Маки, задето се е бил с брат си в „Хижата“.

Думите й предизвикаха смях, а братята Маки се усмихнаха от столовете, въпреки наранените си лица.

— И ни глоби! — извика Джим.

— А това са двеста долара в градския бюджет. Както я карате вие двамата, сами ще изплатите новата пожарна машина, която се каним да закупим. Игнейшъс Бърк идва при нас от Балтимор, Мериленд, където е служил в полицейското управление в продължение на единадесет години, осем от които като детектив. Доволни сме да назначим човек с неговия опит, който да се грижи за гражданите на Лунаси. Затова — аплодисменти за новия началник на полицията в нашия град.

Докато му ръкопляскаха, Нейт изруга наум и се изправи. Тръгна към катедрата със съзнание, изпразнено от всякаква мисъл, като чиста черна дъска. Някой от тълпата подвикна: „Чичако“.

Чу шепот, мърморене и гласове, които се извисиха в спор. Раздразнението, което го обхвана, надделя над притеснението.

— Така е, аз съм чичако. Човек от Долните щати. Пришълец.

Шепотът стихна, когато погледът му се плъзна по събралите се.

— Повечето от нещата, които знам за Аляска, съм научил от туристически справочници, интернет и филмите. Не знам много и за този град, освен че е дяволски студен, че братята Маки обичат да се пердашат, а изгледът към планините направо ми спира дъха. Но знам какво е да си полицай и затова съм тук.

„Знаех — помисли си той. — Знаех какво е.“ И дланите му овлажняха.

Усещаше, че ще се провали, но в този миг погледът му срещна ледено сините очи на жената с червената парка. Тя почти незабележимо изкриви устни и продължи да го гледа, докато отпиваше от капачката на термоса.

Изведнъж той дочу гласа си. Може би говореше само на нея.

— Моята работа е да защищавам и да служа на този град и точно това ще направя. Може би ще ме мразите, тъй като идвам отвън и ви казвам какво не можете да правите, но всички ще трябва да свикнем с това. Ще положа всички усилия, а вие сте тези, които ще решат, дали те са достатъчни. Само това имам да кажа.

Няколко души изръкопляскаха, после останалите се присъединиха. Нейт усети, че отново гледа синеоката жена. Стомахът му се сви на възел, отпусна се, после отново се сви, когато устата й леко се изкриви в странна усмивка.

Чу как Хоп закрива събранието. Няколко души се спуснаха да говорят с него и той изгуби жената от поглед. Когато отново я видя, червената парка излизаше през задния вход.

— Коя беше тази? — той се облегна назад, за да потупа Хоп по ръката. — Жената, която влезе по-късно — с червена парка, черна коса и сини очи.