Нора Робъртс - Далеч на север

Чудеше се дали в гората има мечки, но реши, че няма смисъл да се тревожи за това до пролетта. Освен ако всички приказки за зимния им сън не се окажеха измислици.

Отне им по-малко от две минути, за да стигнат от участъка до „Хижата“. Видя общо десет души на улицата, задмина кафяв пикап и голям джип и преброи три паркирани снегомобила и един чифт ски, подпрян на стената на „Италианското“.

Каквото и да правеха мечките, очевидно хората в Лунаси не спяха зимен сън.

Стигна до главния вход на „Хижата“ и влезе преди Питър.

Боят не беше свършил. Това ясно си личеше от окуражителните викове: „Сритай му дебелия задник, Маки“, звука от блъскане на тела и сумтенето. Според стандартите на Лунаси това беше навярно тълпа — петима мъже във фланелени ризи, един от които при по-внимателен оглед се оказа жена.

Заобиколени от тях, двама мъжаги с рошави кестеняви коси се търкаляха по пода и се опитваха да си нанасят юмручни удари отблизо. Единственото оръжие, което видя, беше счупена щека от билярд.

— Братята Маки — уведоми го Питър.

— Братя?

— Да. Близнаци. Откакто са се родили, непрестанно се бият. Но рядко посягат на някой друг.

— Добре.

Нейт си проби път през обръча от тела. Появата му накара виковете да се снижат до шепот, особено когато се приближи и отдели горния Маки от долния.

— Хайде, престанете. Остани на земята — нареди той, но Маки номер две вече се беше изправил и отскочи назад. После нанесе силен удар в челюстта на брат си.

— „Червената река“, тъпако! — извика той, после затанцува танца на победата, вдигнал високо юмруци, а брат му се свлече в ръцете на Нейт.

— За бога, Питър! — възкликна Нейт, забелязвайки, че заместникът му не помръдва.

— Съжалявам, шефе. Джим, успокой се.

Вместо да престане Джим Маки продължи да тропа под одобрителните възгласи на тълпата.

Нейт видя, че зрителите си разменят пари, но реши да пренебрегне за момента този факт.

— Вземи този — бутна той изпадналия в безсъзнание близнак към Питър, после тръгна към самообявилия се шампион. — Заместник-шерифът ти нареди нещо.

— Така ли? — Побойникът се усмихна. По зъбите му имаше кръв, а едното му око беше насинено. — И какво от това? Не съм длъжен да се подчинявам на този глупак.

— Напротив и сега ще ти покажа защо. — Нейт го завъртя, хвана ръцете зад гърба му и ги заключи о белезниците за по-малко от десет секунди.

— Ей! — беше най-доброто, което шампионът успя да каже.

— Ако ми създаваш проблеми, ще прибавя към обвиненията и съпротива при арест. Питър, доведи другия, когато се свести.

Тълпата набързо се преориентира и подкрепи Нейт с подвиквания и подсвирквания, докато той водеше Джим Маки към вратата.

Нейт спря, когато видя Чарлийн да излиза от кухнята.

— Искаш ли да предявиш обвинение? — попита.

Тя го погледна неразбиращо и най-накрая примигна.

— Ами… не знам. Досега никой не ме е питал такова нещо. Какви обвинения?

— Изпочупили са доста неща.

— Те винаги си ги плащат. Но изгониха двойка туристи, които се канеха да си поръчат обяд.

— Бил започна.

— Стига, Джим, и двамата сте еднакво виновни. И така е всеки път. Казах ви, не искам, когато идвате тук, да се биете и да предизвиквате скандали, които прогонват клиентите ми. Няма да повдигам обвинение. Просто искам тази глупост да спре. И да ми платят щетите.

— Ясно. Да вървим, Джим.

— Не разбирам защо трябва да…

Нейт реши въпроса, като го избута на студа.

— Ей, за бога, трябва да си взема палтото.

— Заместник Ноти ще го донесе. Качвай се в колата или остани тук и замръзни. Както решиш. — Той отвори вратата и бутна Джим вътре.

Когато Нейт седна зад волана, близнакът вече си беше възвърнал част от достойнството въпреки кървящата уста и насиненото око.

— Не е справедливо да се отнасяте така с хората. Не е честно.

— А аз не мисля, че е честно да удряш брат си, когато някой му държи ръцете.

Джим прояви достатъчно благоприличие, за да се престори на разкаян, и сведе брадичка към гърдите си.

— Бях се разгорещил. Действах импулсивно. А и копелето ме вбеси. Ти си пришълецът, дето е дошъл да стане шериф, нали?

— Бързо схващаш, Джим.

По време на краткото пътуване до участъка Маки се цупеше, но после покорно тръгна с Нейт.

— Този е пришълец — каза той в мига, когато видя Ото и Пийч. — Не разбира как стоят нещата в Лунаси.

— Защо тогава не му обясниш? — В очите на Грубер проблесна нещо, което приличаше на злорадство.

— Трябва ми аптечката. Джим, заповядай в кабинета ми.