Нора Робъртс - Опасна тайна

— От колко време се занимавате с тази дейност? — попита и сам се изненада от въпроса си.

Подобно любопитство не беше в стила му.

— Откакто станах на дванадесет години — зелените й очи срещнаха неговите. — Не се безпокойте. Знам си работата. Всичко, направено в моята работилница, има гаранция.

— Вашата работилница?

— Да, моята.

Момичето отвори калкулатора и започна да смята с дългите си елегантни пръсти, все още изцапани с масло. Този мъж я объркваше. Може би заради обувките, помисли си Кейти. Или заради вратовръзката. Имаше нещо арогантно в кафяво-червената му вратовръзка.

— Ето, това са повредите — тя обърна фактурата към него и започна да обяснява точка по точка.

Той не обръщаше никакво внимание на написаното, което също не му беше присъщо. Та Трент Сейнт Джеймс бе от хората, които изчитаха всяка буква в докладите, които му носеха. Но сега гледаше тази жена като омагьосан и не откъсваше очи от нея.

— Имате ли въпроси? — тя вдигна очи и закова поглед в неговия. Можеше да се закълне, че чу щракане, когато очите им се срещнаха.

— Вие сте Кейти?

— Точно така! — момичето се опита да прочисти гърлото си.

Странна работа, помисли си. Всъщност той има обикновени очи. Може би малко по-тъмни, малко по-настойчиви, ала все пак най-обикновени. Нямаше никаква причина да не може да се откъсне от тях. А ето че точно това правеше. Ако беше фантазьорка или имаше развинтено въображение — а тя си внушаваше, че не е така — можеше да се закълне, че въздухът в стаята се сгъсти и й стана трудно да диша.

— Имате грес на бузата — каза тихо Трент и се усмихна.

Промяната бе удивителна! Той се превърна от досаден и недостъпен тип в добър, прекрасен, приятелски настроен мъж. Извивката на устата му се смекчи, а напрегнатостта в очите изчезна. Сега в тях имаше смях, закачка, хумор. Един заразителен хумор, на който не можеше да устои. Кейти почувства, че също се усмихва.

— В съответствие с обстановката — отвърна тя. Но може би бе малко остра, затова направи опит да се поправи. — Вие сте от Бостън, нали?

— Да. Как познахте?

Устните й останаха извити в усмивка.

— Между говора в равнините на Масачузетс и вашия има голяма разлика. Тук идват много туристи от Бостън. На почивка ли сте?

— Не, по работа — Трент се опита да си спомни кога за последен път бе ходил на почивка, ала не успя. Преди две? Или преди три години?

Кейти измъкна изпод камарата каталози календар и прегледа програмата си.

— Ако останете и утре, бихме могли да сменим маслото.

— Ще го имам предвид. На острова ли живеете?

— Да. Откакто се помня — столът изскърца, докато тя кръстоса дългите си крака по индиански. — Бил ли сте някога в Бар Харбър?

— Като момче прекарах няколко уикенда с майка си тук — беше преди цяла вечност, помисли си той. — Може би ще ми препоръчате някой ресторант или интересни места, където да убия свободното си време.

— Не бива да пропускате парка — тя измъкна отново лист хартия и започна да пише. — Няма да сбъркате, където и да влезете, за да ядете морски деликатеси. Навсякъде са вкусни. А сезонът все още не е в разгара си. Тъй че няма да се опасявате от тълпи или опашки.

Кейти му подаде листа. Трент го сгъна и пъхна в горното джобче на ризата си.

— Благодаря. Ако сте свободна тази вечер, може би ще ми помогнете да опитам от местните морски специалитети. Тъкмо ще поговорим и за моя карбуратор.

Разтреперана, Кейти взе кредитната му карта. Беше готова да се съгласи, когато прочете името, напечатано върху нея.

„Трентън Сейнт Джеймс Трети.“

— Трент — усмихна се той.

Ами да, всичко съвпадаше, помисли си Кейти. Абсолютно съвпадаше. Шикозна кола, луксозни обувки, костюм, маниери. Трябваше да се досети. Трябваше още отдалеч да го подуши! Кипнала от гняв, тя му подаде фактурата.

— Подпишете се тук.

Трент извади златна писалка и се подписа, а тя стана и отиде да вземе ключовете на колата му от таблото. Той я следеше с поглед като хипнотизиран. Неочаквано момичето ги хвърли, по-точно запрати върху него. Трент успя да ги хване, преди да го ударят по лицето. Стисна ги в ръката си, силно изненадан от поведението й, докато тя сложи ръце на хълбоците си. Лицето й потъмня от гняв.

— Едно просто „не“ би свършило работа.

— Мъже като вас не разбират от просто „не“! — Кейти се обърна към стъклената стена, а сетне отново към него. — Ако знаех кой сте, щях да пробия дупки в радиатора ви.

Трент бавно пусна ключовете в джоба си.