Нора Робъртс - Опасна тайна

Той тръгна из града. Много от магазините бяха затворени поради все още неоткрития сезон. Но въпреки това успя да прецени възможностите, които предлагаше селището.

Знаеше, че по време на сезона улиците на Бар Харбър са претъпкани от туристи с кредитни карти и пътнически чекове, готови да ги изпразнят. А туристите, както е известно, се нуждаят от хотели. В куфарчето му лежеше направеното от експертите му маркетингово проучване. При едно солидно планиране Замъкът щеше да възвърне капиталовложенията за не повече от петнадесет месеца.

Това, което трябваше да направи, бе да убеди четири сантиментални жени и тяхната стара леля да вземат парите и да бягат.

Трент погледна часовника си и зави към авторемонтната работилница. Беше решил, че два часа стигат, за да се справи монтьорът с онова, от което страдаше БМВ-то. Два часа според него бяха напълно достатъчни.

Разбира, се можеше да вземе самолета на фирмата от Бостън. Би било по-разумно и по-практично, а той бе практичен мъж. Ала този път му се искаше да покара. Необходимо му бе. Нуждаеше се от тези няколко часа спокойствие и самота.

Бизнесът му процъфтяваше, но личният му живот вървеше към пълен провал. Кой би помислил, че Марла така неочаквано ще постави ултиматум? Женитба или раздяла. Все още бе объркан и разстроен.

Тя беше предупредена още от самото начало на връзката им, че при него бракът никога не е бил на дневен ред. Той нямаше намерение да повтаря безумните грешки на баща си.

Не че не бе привързан към нея. Марла бе хубава и умна, интелигентна и известна в областта, в която работеше — моден дизайн. При нея всичко си бе на мястото, дори всяко косъмче на прическата й, а Трент приемаше и уважаваше този вид педантичност у жените. Така, както приемаше нейното практично отношение към връзката им. Тя уж твърдеше, че не иска брак, нито деца, и не се кълнеше във вечна любов. За Трент бе почти предателство, че така неочаквано промени отношението си и започна да иска нещата, за които казваше, че не я интересуват. Жени!

Той не бе в състояние да й ги даде. Разделиха се преди две седмици като непознати. Само две седмици, а Марла вече бе сгодена за един прочут професионален играч на голф.

Болеше го. И въпреки това болката му доказваше още веднъж, че е бил прав. Жените бяха непостоянни, променливи същества, а бракът бе един вид безкръвно самоубийство. Марла явно не го обичаше. И слава Богу! Просто бе искала „сигурност и стабилност“, както му бе казала. Трент се надяваше много скоро тя да открие, че бракът е последното място, където може да ги намери. Тъй като знаеше, че е безполезно да прави подробен анализ на грешките, просто я остави да излезе от мислите му. Време беше да си почине от жените, реши той. За известно време.

Спря пред пепелявосива сграда с много паркирани коли. Надписът над вратата на сервиза гласеше „Кейти — Авторемонти“. Под него се мъдреше допълнение, че сервизът работи двадесет и четири часа, че тук се прави пълен ремонт на всякакви чужди и местни автомобили и безплатна техническа профилактика. Стори му се малко прекалено.

През вратата се чуваше рок. Капакът на неговото БМВ бе вдигнат, а под колата се виждаха два крака, обути в износени, мръсни ботуши. Монтьорът от време на време потропваше с тях в такт с музиката. Трент се начумери и огледа. Миришеше на грес и на нещо сладко. Смешна комбинация.

Беше разхвърляно. Навсякъде се търкаляха инструменти и авточасти. Имаше смачкана броня от автомобил и кафе машина, от която течеше нещо като черна тиня. На стената висеше надпис: „Чекове не се приемат. На вересия — дотук.“

На няколко други листи пишеше какви услуги предлага работилницата и на какви цени. Трент реши, че са поносими, макар да не беше специалист. Имаше два монетни автомата до стената, единият за безалкохолни напитки, другият за сандвичи.

— Извинете — обади се той. Ботушите продължиха да потропват. — Извинете — повтори по-високо.

Музиката се ускори, заедно с нея и танцът на ботушите. Трент побутна единия с крака си.

— Какво, какво? — извика някой под колата. Гласът бе приглушен, ала личеше, че е раздразнен.

— Искам да ви попитам за колата си.

— Чакайте си реда! — след което се чу дрънкане на инструменти и сподавено проклятие.

Веждите на Трент се вдигнаха и събраха заедно по онзи начин, който караше подчинените му да треперят.

— Аз съм пръв на опашката.

— И все пак сте след този идиот с неговото фамозно возило. Пази Боже от нахакани баровци, които си купуват такива страхотни коли, а хич не правят разлика между карбуратор и джанта. Имай малко търпение, приятелче, или потърси Ханк. Сигурно е наблизо.