Нора Робъртс - Опасна тайна

— Също като моята пралеля Колин — усмихна се Кейти над чашата си. — Това е лелята на татко, най-голямото дете на Бианка.

— Бианка — продума тихо Трент и си спомни мига, в който почувства онова топло, нежно докосване над своята и Катринината ръка.

— Тя живее по презокеанските кораби. Непрекъснато получаваме картички от цял свят или ни се обажда от някое екзотично пристанище. Я Аруба, я Мадагаскар. На осемдесет и няколко години е, стара мома и е добра като акула, която има махмурлук. Всички треперим от страх при мисълта, че може да ни дойде на гости.

— Не знаех, че имаш и други живи роднини, освен леля Коко и сестрите ти. Тя може би знае нещо за огърлицата.

— Пралеля ми Колин? — Кейти се замисли. — Съмнявам се. Била е бебе, когато е умряла Бианка. И по-голямата част от детството си е прекарала по колежи. — Без да мисли, свали клипсовете и поразтърка ушите си. Кръвта на Трект кипна. — Ако я открием, което много-много не ми се вярва, и й разкажем всичко, вероятно ще дотърчи, ще прерови всяко кътче и ще преобърне всеки камък. Не че обича много Замъка, но е луда за пари.

— Не прилича много на член на вашето семейство.

— О, в нашето семейство има най-различни типове — след като прибра обеците в чантата си, тя се облегна на масата. — Правуйчо ми Шийн — най-малкият син на Бианка, е бил истински Казанова. Простреляли го, когато се катерил по прозореца на любовницата си. На една от любовниците си. Тя, разбира се, била омъжена. Оживял, ала заминал за Карибските острови и повече никой не чул нищо за него. Итън, моят прадядо, загубил огромното си състояние на карти и коне. Хазартът бил неговата страст и той го погубил. Хванал се на бас, че може да преплува с лодка разстоянието от Бар Харбър до Нюпорт и обратно за шест дни. Направил го, но на връщане от Нюпорт попаднал в буря и потънал. Което означава, че загубил последния си облог.

— Какви авантюристи!

— Защото са Калхунови — рече Кейти и сякаш с това обясни всичко.

— Съжалявам, че Сейнт Джеймсови няма с какво да се похвалят.

— Винаги съм се чудила дали Бианка щеше да скочи от прозореца на кулата, ако знаеше колко труден и объркан ще бъде животът на децата й — тя загледа водата, която се вълнуваше зад прозореца. — Сигурно много е обичала своя художник.

— Или е била много нещастна в брака си.

— Да, така е. Време е да се прибираме. Стана късно — Кейти понечи да стане и изведнъж се сети, че всъщност е боса и затърси с крак обувките си под масата.

— Какво има?

— Загубих си обувките.

Той се наведе и зърна стройните й крака.

— А, ето ги.

Подаде й ги и се усмихна.

— Обуй се спокойно. Облегни се на мен.

Гледаше я как го прави и се сети как си бе помислил, че тя никога няма да бъде Пепеляшка. Посегна и погали ходилото й с ръка. Видя как в очите й светна пламъче. Пламъче на желание? Много му се искаше да вярва, че е така.

— Казвал ли съм ти, че имаш невероятни крака?

— Не — Кейти се подпираше с една ръка на него, мъчейки се да прогони вълнението, което докосването му събуди у нея. — Много мило да го забележиш.

— Никак не е трудно. Те са единствените, които изглеждат секси дори в работни дрехи.

Без да обръща внимание на забързаното си сърце, тя се облегна на гърдите му.

Можеше да я целуне, помисли си Трент. Трябваше само да преодолее няколко сантиметра и да намери устните й.

Когато седнаха в колата, Кейти мълчаливо се поздрави. Много успешна вечер беше, няма що! Той може и да не беше толкова нещастен като нея, ала поне го бе накарала да се чувства неудобно няколко пъти. Утре щеше да си тръгне за Бостън.

Тя се загледа през прозореца, докато си възвърна самообладанието и увереността, че ще се справи с болката. Трентън щеше да си замине, но нямаше да я забрави лесно и бързо. Последният му спомен щеше да бъде за една уверена, привлекателна млада жена с червена рокля. По-добре, много по-добре, отколкото автомонтьор с работен гащеризон и изцапани с масло ръце. И което беше още по-важно, Кейти успя да си докаже нещо. Че може да обича и да бъде твърда.

Вдигна поглед, когато колата започна да се изкачва по хълма. Можеше да различи силуетите на двете кули, ясно очертани върху нощното небе. Трент намали скоростта.

— Кулата на Бианка свети.

— Сигурно е Лайла — прошепна Кейти. — Тя често ходи там. — Представи си сестра си, как седи и гледа в нощта. — Няма да я събориш, нали?

— Не, няма да съборя нищо.

Къщата се скри от погледа им, понеже пътят криволичеше. Сега чуваха само шума на морето. Светлините на фаровете играеха по камъните. На прозореца на кулата за миг се мярна тънък силует и изчезна.