Нора Робъртс - Опасна тайна

— А какво мисли майка им за продажбата?

Кейти отвърна очи, едновременно смутена и бореща се да си възвърне самообладанието.

— Ще я попитате сам. Обаче ако я притиснете… — тя вирна глава, а вятърът разроши косата й. — Ако я изнудите по някакъв начин, ще си имате работа с мен. Не искам отново някой да я манипулира.

— Нямам намерение да манипулирам, когото и да било.

Кейти се засмя малко тъжно.

— Мъже като вас правят кариерата си чрез манипулации. Ако си мислете, че имате насреща си четири беззащитни жени, господин Сейнт Джеймс, най-добре да коригирате мнението си. Калхунови могат да се грижат за себе си и за своето имущество.

— Несъмнено, особено ако и сестрите ви са толкова заядливи като вас.

Тя присви очи. Ръцете й се свиха в юмруци. Беше готова да го цапне здраво. Да го удря, да го удря, да го удря, докато го убие, ала чу името си току зад себе си.

Трент се обърна и видя една жена до вратата. Беше висока като Кейти, но нежна като върба и с крехкото излъчване на беззащитно същество, което веднага му се прииска да закриля. Косата й бе пепеляворуса и стигаше до раменете. Очите й бяха с цвета на лятно небе. Изглеждаха спокойни и ясни, докато не се вгледаш в тях и не откриеш дълбоко стаено безпокойство.

Въпреки разликата в цветовете, между двете имаше очевидна прилика. Формата на лицето, очите, устните.

Беше уверен, че насреща му бе една от сестрите Калхун.

— Сузана — каза Кейти и застана между сестра си и него, сякаш да я защити. Устните на Сузана се извиха в гримаса, учудена и нетърпелива.

— Леля Коко ме помоли да дойда — тя сложи ръка на рамото на сестра си, сякаш искаше да я успокои по този начин. — Вие сигурно сте господин Сейнт Джеймс?

— Да. Приятно ми е — той стисна ръката й и за своя изненада откри, че бе силна и здрава.

— Аз съм Сузана Калхун Дюмон. Ще останете ли за няколко дни?

— Да. Вашата леля бе така любезна да ме покани.

— Така хитра, искате да кажете — с усмивка го поправи Сузана и прегърна сестра си. — Виждам, че Кейти ви е показала това-онова.

— Беше удивителна разходка.

— Ще се радвам, ако продължа да бъда ваш водач — пръстите й леко стиснаха рамото на Кейти. Леко, но настойчиво. — Леля има нужда от твоята помощ.

— А пък той няма нужда да вижда нищо повече — възрази Кейти. — Изглеждаш уморена.

— Никак. Ала ще бъда, ако Коко ме изпрати да търся из цялата къща дъската за хляб. Моля те!

— Добре тогава! — Кейти хвърли дълъг заплашителен поглед на Трент. — Не сме свършили още.

— Ни най-малко — съгласи се той и се подсмихна, когато тя тръшна вратата зад себе си. — Сестра ви има доста… забележителен характер.

— Тя е като огнегълтач в цирка — рече Сузана. — Всъщност ние всички сме, при известни обстоятелства. Наследствена черта на фамилията Калхун. — Тя погледна децата, които се заливаха от смях. — Това не е лесно решение, господин Сейнт Джеймс, откъдето и да го погледнете.

— Разбирам ви. Ала за мен е единствено и само работа.

Сузана знаеше, че за някои мъже работата стои на първо и единствено място.

— Тогава, най-добре да не губим време, а да действаме — тя отвори вратата, която Кейти бе затръшнала. — Защо не ви покажа къде ще ви настаним?

— Е, на какво прилича? — попита Лайла, като кръстоса крака и ги качи на рамката на кушетката, а главата си подпря на другата рамка. Половин дузина гривни на ръката й издрънчаха, когато махна на Кейти. — Скъпа, казах ти, че ако продължаваш така да се мръщиш, лицето ти ще стане цялото на бръчки.

— Ако не искаш да се мръщя, моля те не ме разпитвай за него.

— Добре, ще питам Сузана — Лайла вдигна морскозелените си очи към по-голямата сестра.

— Е, казвай!

— Привлекателен, добре възпитан и много интелигентен.

— Значи нещо като кокер шпаньол — въздъхна Лайла. — А аз се надявах на питбул. И колко време ще го търпим?

— Леля Коко дава доста смътни и неясни обяснения — Сузана погледна сестрите си със смях.

— Което значи, че не дава никакви.

— Може би Манди ще успее да измъкне нещо от нея — Лайла сви босите си крака и затвори очи. Тя бе от жените, които смятаха, че нещо не е наред и човек сигурно е болен, ако се е опънал на дивана и не си подремне. — Суз, децата минаха ли оттук днес?

— Само десетина пъти. Защо?

— Имах чувството, че съм в двора на пожарната команда.

— Аз мисля, че трябва да се отървем от него.

Кейти стана и за да се занимава с нещо, започна да кладе огън.

— Сузана каза, че вече си се опитала да го изхвърлиш през прозореца.