Нора Робъртс - Опасна тайна

— Не — поправи я Сузана. — Само казах, че я спрях точно когато мислеше да го направи. — Стана и подаде на Кейти кибрита. — И тъй като съм съгласна, че е доста неудобно да бъде тук, докато ние все още не сме взели решение, смятам, че Кейти е права. Най-малкото можем да му дадем възможност да каже своето мнение.

— Нашата сестричка — миротворец, както винаги — заспало промърмори Лайла и не видя гримасата на сестра си. — Добре, де! Това, че разгледа къщата, е сигурно в наша полза. Според мен след всичко, което видя, би трябвало да намери някакво учтиво извинение и да отпраши към Бостън.

— Колкото по-скоро, толкоз по-добре — изсъска Кейти, наблюдавайки как пламъците започват да ближат ябълковия дънер.

— Провалих се — обяви Аманда, като нахлу в стаята стремително, както обикновено си вървеше. Тя прекара ръка през медно кафявата си коса с дължина до брадичката и се облегна на стола.

— Нищо не ми каза. Нито дума. Обаче знам, че крои нещо. Нещо много по-голямо от сделката със Замъка.

— Леля Коко винаги крои нещо — Сузана автоматично отиде до стария бюфет в стил „Белкер“ и наля на сестра си чаша минерална вода. — Тя е най-щастлива, когато интригантства.

— Да, малко забавления са останали на скъпата ни леля. Благодаря ти — сестра й пое чашата.

— Но се изнервям, когато не мога да я контролирам — Аманда отпи замислено и огледа сестрите си. — Да ви кажа ли нещо, от което ще паднете? Извадила е лиможкия порцелан.

— Какво? Лиможкия сервиз ли? — Лайла чак се изправи на лакът. — Че ние не сме го вадили от годежа на Сузана! — изтърва се тя и едва не прехапа езика си. — Извинявай, Суз.

— Не ставай глупава — отвърна Сузана. — Леля ни просто нямаше много забавления през последните години. Сигурна съм, че това й липсва. Вероятно е развълнувана от мисълта, че има гости.

— Той не е гост — намеси се Кейти. — Той е един отвратителен тип, от който ми се…

— Господин Сейнт Джеймс — рязко се изправи Сузана и прекъсна края на определението за Трентън.

— Казвайте ми Трент, моля — усмихна се той, а сетне изгледа иронично Кейти.

Какво истинско удоволствие, мислеше си Трент, докато ги наблюдаваше малко преди Сузана да го съзре на вратата.

Момичетата от рода Калхун. Всички заедно и всяка една поотделно образуваха картина, от която на всеки мъж би му спрял дъхът. Високи, тънки и дългокраки, те седяха, стояха прави или вървяха нервно из стаята.

Сузана бе с гръб към прозореца, така че последните лъчи на пролетното слънце образуваха ореол около косата й. Би могъл да каже, че бе спокойна, ако в очите й не се четеше някаква тъга.

Другата, полегнала върху дивана, определено бе спокойна. Ала в никакъв случай заспала, както изглеждаше на пръв поглед. Носеше дълга пола на цветя, която стигаше чак до босите й крака и го разглеждаше през полупритворените си клепачи със замечтани очи, докато прибираше с ръка водопада от дългата си до кръста червена коса.

Още една седеше изправена на стола и сякаш всеки миг щеше да побегне като кошута при звука на камбаната, която само тя чуваше. Стройна, елегантна и студена, погледнато отстрани. Очите й не бяха нито замечтани, нито тъжни, само може би малко пресметливи.

И накрая Кейти. Седеше до каменната камина с подпряна на ръце брадичка, като някаква съвременна Пепеляшка. Но при неговата поява бързо стана и, както му се стори, заплашително взе ръжена и започна да бърка огъня. Това не беше жената, която щеше да седи и да чака принца. Помисли си, че би го ударила здраво през пищялките или някъде, където още повече боли, ако се опиташе да й предложи да премери стъклената пантофка на крака й.

— Дами — рече той, без да откъсва очи от нея. Не устоя на изкушението да покаже, че вече я познава и леко кимна в нейна посока. — Катрин.

— Нека да ви представя — бързо се намеси Сузана. — Трентън Сейнт Джеймс, моите сестри Лайла и Аманда. Защо да не ви приготвя нещо за пиене, докато…

Краят на изречението бе заглушен от войнствени индиански викове и топуркащи крачета. Алекс и Джени влетяха в стаята като вихрушка. Просто беше въпрос на лош късмет, че Трент стоеше точно на пътя им.

Връхлетяха отгоре му като стенобитно оръдие и го събориха на дивана върху Лайла.

Тя само се засмя и каза, че е очарована да се запознае с него. Макар и по този начин.

— Извинете… — Сузана хвана децата за яките и му се усмихна. — Добре ли сте?

— Да — той се пооправи и стана.

— Това са моите деца, Бедствие и Напаст — обгърна ги нежно с ръце. — Извинете се.