Нора Робъртс - Тайна звезда

Бе принуден да признае, че за пръв път през съзнателния си живот нямаше власт над себе си и над света около себе си. И определено нямаше власт над жената, която бе запалила тези свещи и чакаше в меката проблясваща светлина.

Бе се насочил към Де Вейн, воден единствено от инстинкта. А част от този инстинкт, той знаеше, бе желанието да запази своята територия. Нищо не би било по-непривично за него. Може би затова се чувстваше леко… Не на себе си. Извън контрол. Грейс се бе превърнала в център, във фокус.

Или го бе обсебила?

Не бе ли дошъл тук, защото не можеше да не дойде? Също както бе започнал да се рови в миналото на Де Вейн, защото този човек събуждаше в него някакъв първичен защитен механизъм.

Може би така се започна, призна Сет, но полицейските му инстинкти не го лъжеха. Де Вейн не бе чист. Трябваше му още малко време, още малко ровене, за да го свърже с убийствата около диамантите.

Ако не беше дипломатическият имунитет, помисли той, вече имаше достатъчно основания да го повика на разпит. Де Вейн обичаше да колекционира. Колекционираше редки, ценни неща и често от тези неща се носеше лек дъх на магия.

Освен това предишната година Де Вейн бе финансирал експедиция, която да търси легендарните Звезди. Друг археолог ги бе открил пръв и те бяха попаднали във вашингтонския музей.

Де Вейн бе изгубил повече от два милиона долара, дадени за търсенето, а Звездите се бяха изплъзнали измежду пръстите му.

Археологът, който ги бе открил, три месеца по-късно бе загинал при трагичен инцидент в джунглите на Коста Риха.

Сет не вярваше в съвпаденията. Човекът, заради когото Де Вейн не бе получил диамантите, бе мъртъв. Както и, откри той, ръководителят на експедицията, която бе организирал.

Не, Сет не вярваше в съвпаденията.

Де Вейн живееше във Вашингтон вече две години, без да се срещне с Грейс. А сега, след като Грейс се оказа свързана със Звездите, излезе, че той не само се занимава със същата благотворителна дейност като нея, а и я ухажва.

В живота нещата просто не се подреждат така красиво.

Още малко време, обеща си Сет и разтърка слепоочията си да прогони главоболието. Щеше да намери сигурната връзка, която свързваше Де Вейн със Салвини, с гаранта на заеми, с мъжете, които загинаха в катастрофиралата камионетка, с Карло Монтури. Трябваше му само една връзка и останалата част от веригата щеше де си дойде на мястото.

Ала в момента трябваше да излезе от задушната кола, да влезе в къщата и да се изправи пред това, което се случваше с личния му живот.

Изсмя се и се измъкна от колата. Личен живот. Това ли бе проблемът? Той никога не бе имал личен живот, не си го бе позволявал. А сега, само дни след като се запозна с Грейс, този личен живот заплашваше да го погълне.

Тук също му трябваше време, каза си Сет. Време, за да направи крачка назад и да погледне по-обективно от разстояние. Бе позволил нещата да се развият прекалено бързо, да излязат извън контрол. Това трябваше да се оправи. Човек, който се влюбва за една нощ, не може да вярва на себе си. Бе време да започне да разсъждава по-логично.

Те бяха съвсем различни — по произход, по начин на живот, по цели. Физическото привличане щеше да избледнее или поне със сигурност да се уталожи. Вече си я представяше как се ще отдръпне, когато премине първоначалното вълнение. Ще стане неспокойна, ще започне да се дразни от изискванията на работата му. Той нямаше нито да иска, нито да може да се върти с нея в светските кръгове, които бяха такава неотменна част от нейния живот.

Тя със сигурност щеше започне да се заглежда по някой друг, който ще го прави. Такава красива жена, жизнена, търсена, ухажвана от всички мъже, нямаше да се задоволи всяка вечер да пали свещи на прозорците.

Щеше да направи услуга и на двама им, като забави нещата и се поотдръпне.

Страхливец, чу един подигравателен глас в главата си, но отказа да го чуе и вдигна ръка към блестящото месингово чукало.

Грейс отвори бързо, сякаш само това бе чакала. Стоеше на прага и меката светлина се процеждаше през дългата бяла копринена рокля. От силата й, чиста и езическа, дъхът му спря.

Макар Сет да стоеше с отпуснати ръце, тя се приближи и му разкъса сърцето с целувка за добре дошъл.

— Радвам се да те видя. — Прокара пръст по скулите му, по сенките под очите. — Имал си тежък ден, лейтенант. Влез и се отпусни.

— Нямам много време. Имам работа. — Той изчака и видя проблесналото за миг разочарование в очите й. То му помогна да оправдае това, което бе решил да направи. Ала после Грейс се усмихна и го хвана за ръката.