Нора Робъртс - Тайна звезда

— С удоволствие, Грегър, ала точно в момента съм затрупана с работа. Тъкмо си тръгвах към къщи, когато ви видях. Трябва да проверя как вървят някои… Ремонти. — Стори й се, че това бе най-лесният начин да го обясни. — Но бих искала да си запазя правото за друг път, много скоро. Има нещо, свързано с нашите общи интереси, за което ми се иска да помоля за вашия съвет и за вашата помощ.

— Винаги с удоволствие ще бъда на вашите услуги. — Той отново й целуна ръката. Тази вечер, помисли си. Тази вечер щеше да бъде негова и нямаше да има нужда от всичките тези словесни еквилибристики.

— Много мило от ваша страна. — И понеже се чувстваше виновна за липсата си на интерес и студенината си при такъв интерес от негова страна, Грейс го целуна по бузата. — Наистина трябва да бягам. Обадете ми се, може би следващата седмица, за да обядваме заедно. — Хвърли му една последна усмивка и се втурна навън.

Докато я гледаше, Де Вейн сви юмруци и пръстите му се забиха болезнено в дланите. Помъчи се да запази самообладание и кимна на един от мълчаливите мъже, които го чакаха.

— Само я проследи — нареди той. — И чакай инструкции.

Кейд не се мислеше за лигльо. А като се имаше предвид как понасяше собствените си роднини, той вярваше, че бе един от най-търпеливите и най-добродушни хора. Ала бе сигурен, че ако Грейс го накараше да премести още едно нещо от единия до другия край на огромната къща, ще се строполи и ще се разплаче.

— Изглежда страхотно.

— Хм… — Тя се изправи, опряла едната си ръка на кръста, а с другата се почеса замислено по брадичката.

От блясъка в очите й сърцето му се сви от ужас, а вече схванатите му мускули възмутено запищяха.

— Наистина, невероятно е. Сто процента. Донеси фотоапарата. Тук виждам снимка за корица на „Къщи и градини“.

— Поднасяш ме, Кейд — каза Грейс разсеяно. — Може би кътът за разговори наистина изглеждаше по-добре, обърнат на другата страна. — Той простена жалостиво и тя само се поусмихна. — Разбира се, това би означавало, че масичката за кафе и двата старинни фотьойла трябва да се преместят. И палмовото дърво… Не е ли много красиво? То ще трябва да отиде ей там.

Красивото палмово дърво тежеше поне двадесет и пет килограма. Кейд изостави гордостта си.

— Имам мазоли — напомни й той плачливо.

— А, какво са някакви си мазоли за един голям и силен мъж като теб? — Тя го потупа по бузата и видя как мъжкото му самолюбие се бори със схванатия му гръб. Предаде се и се разсмя. — Ясно. Прекрасно е, миличък, направо е прекрасно. Няма нужда да носиш повече дивани.

— Сериозно ли говориш? — Очите му светнаха от надежда като на кученце. — Свършихме ли?

— Не само че свършихме, ами ти сега ще седнеш и ще си вдигнеш краката, докато аз ти донеса една ледена бира, която съм скрила във фризера си специално за високи красиви частни детективи.

— Ти си богиня.

— Казвали са ми го. Чувствай се като у дома си. Веднага се връщам.

Когато се върна с подноса, Грейс видя, че Кейд бе взел поканата й присърце. Бе се изтегнал върху кобалтовосините възглавници на новия й извит диван, вдигнал крака върху блестящата повърхност на абаносовата масичка за кафе и затворил очи.

— Май наистина те изтощих, а?

Той изръмжа, отвори едно око, забеляза подноса на масата и скочи.

— Храна!

Тя се засмя, като го видя как се нахвърли върху лъскавото зелено грозде, солените бисквити с френско сирене, препечените филийки с хайвер.

— Това е най-малкото, което мога да направя за такъв красив хамалин. — Седна до него и отпи от чашата вино, която си бе наляла. — Задължена съм ти, Кейд.

Той огледа стаята и изломоти с пълна уста:

— Адски си права.

— Нямам предвид само физическия труд. Ти ми даде тихо пристанище, когато имах нужда от него. А най-вече съм ти задължена заради Бейли.

— Не си ми задължена заради Бейли. Аз я обичам.

— Знам. Аз също. Никога не съм я виждала по-щастлива. Тя просто те е чакала. — Протегна се и го целуна по бузата. — Винаги съм искала да имам брат. Сега имам двама, ти и Джек. Истинско семейство. Те също си подхождат, нали? Емджей и Джек. Сякаш винаги са били един отбор.

— Непрекъснато се държат един друг на нокти. Забавно е да ги гледа човек.

— Вярно е. Като говорим за Джек, мислех, че той ще ти помогне за това малко преустройство.

Кейд си намаза хайвер върху една препечена филийка.

— Трябваше да проследи един тарикат.

— Какъв тарикат?

— Който е взел заем и не го е върнал. Мислеше, че няма да му отнеме много време. — Кейд преглътна и въздъхна. — Не знае какво изпуска.