Нора Робъртс - Тайна звезда

— Не. Прилича ми на гадняр. Грейс позна ли го?

Той леко наклони глава и това бе единственият външен признак за интерес.

— Тя познава ли много мъже, които приличат на гадняри?

— Прекалено много — изсумтя Емджей. — Джек каза, че сте дошли на панахидата снощи, за да покажете на Грейс тази снимка.

— Тя беше… Заета.

— Да, това за нея беше тежка вечер. — Емджей разтърка очи.

— Очевидно, макар отначало да изглеждаше, че се справя много добре. — Сет погледна отново към снимката и си спомни мъжа, който бе видял да я целува. — Струва ми се неин тип.

Ръката на Емджей се отпусна, очите й се присвиха.

— Какво искате да кажете?

— Нищо. — Той прибра снимката. — Ако трябва да определя типа мъже, които й харесват, този не е много по-различен от онзи, с когото Грейс интимничеше снощи.

— Интимничеше? — Присвитите й очи започнаха да изпускат горещи зелени гневни светкавици. — Грейс не интимничеше с никой.

— Около метър и осемдесет и два, седемдесет и пет килограма, рус, с много зъби, с италиански костюм за пет хиляди долара…

Отне й само един миг. Във всеки друг момент Емджей би се разсмяла. Но студеното презрение, изписано на лицето на Сет, я накара да изръмжи:

— Глупав кучи син, това беше братовчед й Джулиън и той се опитваше да измъкне от нея пари, както винаги.

Сет се намръщи и си припомни сцената.

— Нейният братовчед… А той трябва да се пада на жертвата…

— Доведен брат. Доведен брат на Мелиса, син на баща й от предишния му брак.

— И доведеният брат на покойната се е опитвал да измъкне от Грейс пари на панахидата на доведената си сестра?

Този път презрението в гласа му й хареса.

— Да. Той е мазник. Защо обстоятелствата трябва да му попречат да я поизтръска? Повечето й роднини от време на време я врънкат за пари. — Емджей стана и се разкърши. — А вие имате нахалството да дойдете тук с възмущението си и с високомерния си морал. Тя написа на този лигав хубавелко чек за няколко хиляди, за да й се махне от главата, както даваше пари на Мелиса и на някои от другите.

— Бях останал с впечатлението, че Фонтейн са богати.

— Богатството е нещо относително, особено ако водиш такъв живот, ако парите от попечителския ти фонд са на свършване или ако си се охарчил в Монте Карло. А Грейс има повече от тези зелени гущери, защото родителите й не са пилеели с лека ръка. И роднините просто се изяждат. Кой мислите, че плати за панахидата снощи? Не мамчето и татето на скъпата покойница. Тази вещица, лелята на Грейс, я накара тя да я плати, а после хвърли цялата вина върху нея. А Грейс я пое, защото й е по-лесно да я поеме и да си върви по пътя. Вие не знаете нищо за нея.

Той мислеше, че знае, ала подробностите, които събираше троха по троха, не се вписваха в образа, който си бе съставил.

— Знам, че тя не е виновна за това, което се е случило с братовчедка й.

— Опитайте се да й го кажете. Когато разбрахме, че си е тръгнала и се върнахме в къщата на Кейд, Грейс се беше затворила в стаята си и плачеше, а ние с нищо не можехме да й помогнем. И всичко защото тези копелета, които има нещастието да са й роднини, са готови да излязат от кожата си, да направят всичко възможно тя да се чувства гадно.

Не само роднините й, помисли Сет с внезапно надигнало се чувство за вина. И той имаше пръст в това.

— Изглежда, че Грейс има повече късмет с приятелите си, отколкото с роднините си.

— Това е защото ние не се интересуваме от парите й или от името й. Защото не я съдим. Ние просто я обичаме. А сега, ако това е всичко, аз си имам работа.

— Трябва да говоря с госпожица Фонтейн. — Гласът на Сет бе толкова студен, колкото на Емджей бе разгорещен. — Къде бих могъл да я намеря?

Устните й трепнаха. Тя за момент се поколеба. Знаеше, че Грейс не би искала да му се дава информация. Но възможността да разбие предразсъдъците на полицая бе прекалено изкушаваща.

— Разбира се. Потърсете я в болница „Света Агнес“, в родилното или в детското отделение. Там ще я намерите. — Телефонът иззвъня и Емджей вдигна слушалката. — Да, О’Лиъри. — Обърна му гръб.

Сет предполагаше, че тя е отишла да навести детето на някоя приятелка, ала когато попита сестрите за Грейс Фонтейн, лицата им грейнаха.

— Мисля, че е в интензивното. — Дежурната сестра погледна часовника си. — Обикновено по това време е там. Знаете ли пътя?

Сет объркано поклати глава.

— Не.

Изслуша указанията, докато в главата му се въртяха повече от десет причини Грейс Фонтейн да ходи често в детското отделение. Ала тъй като никоя от тях не изглеждаше убедителна, просто тръгна по коридора.