Нора Робъртс - Тайна звезда

— Е, очевидно за теб не е. — Приглади косата си, избърса дъждовните капки от нея. — А ако е, то ти си мъж, който държи той да е инициаторът. — Насили се да се усмихне, макар че устните и бяха студени и изтръпнали. — Щеше да е просто чудно, ако ти беше направил първата крачка. Ала ако я направя аз, значи съм… Как би ме нарекъл? Разпасана?

— Не мисля, че съм използвал тази дума.

— Не си, ти се владееш достатъчно добре, за да не използваш обиди. — Тя се наведе, вдигна мокрите ключове и ги раздруса. — Но ти също ме искаше, Сет. Не се владееш чак толкова добре, че да скриеш тази малка подробност.

— Не мисля, че трябва да вземам всичко, което искам.

— Защо не, по дяволите? — изсмя се Грейс безрадостно. — Живи сме, нали? А ти би трябвало най-добре да знаеш колко ужасно кратък може да бъде животът.

— Не съм длъжен да ти давам сметка как си живея живота.

— Не си. Ала очевидно имаш голямото желание да оспорваш начина, по който аз живея моя. — Погледът й се плъзна край него, към светлините в ритуалната зала. — Свикнала съм. Аз правя точно каквото искам, независимо от последствията. Аз съм егоистична, самовлюбена и безотговорна. — Сви рамене, обърна се и отключи вратата. — А колкото до чувствата ми, защо трябва да имам право на такива? — Влезе в колата и му хвърли един последен поглед. Устните й може и да се изкривиха в прелъстителна усмивка, но тя не достигна до очите й и не прикри нещастието в тях. — Е, може би някой друг път, хубавецо.

Сет гледаше как колата й се отдалечава в дъжда. Щеше да има друг път, призна той, ако не по друга причина, то защото не й бе показал снимката. Сърце не му бе дало да я направи още по-нещастна тази вечер.

Чувства, мислеше Сет, докато вървеше към своята кола. Грейс ги имаше, и то много. Само му се искаше да може да ги разбере. Влезе в колата си и затръшна вратата. Искаше му се да може да разбере собствените си чувства.

За пръв път през живота му една жена бе стигнала до сърцето му. И го стискаше.

Сет си каза, че не отлага новата среща с Грейс. Сутринта след панахидата бе претрупан от работа. А когато най-после успя да излезе от кабинета си, се запъти към Емджей. Вярно, че можеше да възложи това на някой от подчинените си. Въпреки че шефът на полицията му бе наредил да води следствието и лично да се занимава с всички подробности, Мик Маршъл — детективът, който бе получил първата информация за случая — можеше да говори с Емджей О’Лиъри.

Сет бе принуден да признае, че му се иска лично да говори с нея и че се надява да измъкне някои подробности за Грейс Фонтейн.

Това бе една уютна квартална кръчма, с тъмно дърво, блестящ месинг, дебело тапицирани столове и сепарета. Следобедната работа не бе натоварена, ала имаше хора. Двама младежи, по възраст вероятно колежани, седяха в едно сепаре над две разпенени чаши и разпалена игра на шах. Един по-възрастен мъж на бара решаваше кръстословицата от сутрешния вестник, а три жени с пазарски чанти, натрупани по пода, се смееха, надвесени над чашите си. Барманът погледна удостоверението на Сет и му каза, че шефката е горе в кабинета си. Сет я чу, преди да я бе видял:

— Виж какво, приятел, ако съм искала ментови бонбони, щях да поръчам ментови бонбони. Аз поръчах ядки за бира. До шест часа искам да са тук. Да, да. Познавам си клиентите. Донеси ми проклетите ядки, веднага.

Тя седеше зад претрупано олющено бюро. Късата й червена коса стърчеше на всички страни. Сет я видя как прокара отново пръсти през нея, остави слушалката и избута настрани купчина фактури. Ако това бе нейната представа за подреждане, помисли той, тя подхождаше на останалата част от стаята — толкова тясна, че едва имаше място човек да се обърне, пълна с кашони, папки, хартии, и един опърпан фотьойл, върху който бе разположена огромна препълнена чанта.

— Госпожице О’Лиъри?

Емджей вдигна поглед, все още смръщила ядосано вежди. Погледът й не се проясни, когато позна посетителя.

— Само това ми липсваше, за да бъде денят наистина прекрасен. Полицай. Слушайте, Бюкенън, имам да наваксвам тук. Както знаете, напоследък изгубих няколко дни.

— В такъв случай ще бе опитам да свърша бързо. — Той влезе в кабинета, измъкна снимката от джоба си и я хвърли на бюрото под носа й. — Изглежда ли ви познат?

Тя сви устни и внимателно се вгледа в гладкото красиво лице.

— За този ли ми говореше Джек? Който е убил Мелиса?

— Случаят Мелиса Фонтейн е още открит. Този мъж е един възможен заподозрян. Познавате ли го?

Емджей завъртя очи и избута снимката обратно към Сет.