Нора Робъртс - Тайна звезда

— Моля за вашето извинение, посланик. Гостите ви пристигат.

— Много добре. — Той допи виното и остави празната кристална чаша на една маса. — Веднага слизам.

Когато вратата се затвори, се приближи до огледалото, провери безупречния смокинг, блестящите диамантени копчета на яката, тънкия златен часовник на китката си. После се вгледа в лицето си — гладките линии, добре поддържаната бледозлатиста кожа, аристократичния нос, твърдите, макар и малко тънки устни. Приглади с ръка идеално подстриганата си гъста черна коса, прошарена със сребърни нишки.

После бавно и усмихнато срещна очите си. Светли, почти прозрачни, те му се усмихнаха в отговор. Гостите му щяха да видят това, което виждаше той — един идеално поддържан петдесет и две годишен мъж, ерудиран и образован, любезен и с добри обноски. Те нямаше да знаят какви планове се крият в сърцето му. Нямаше да видят по ръцете му кръв, макар че само преди по-малко от двадесет и четири часа бе убил с тези ръце.

При спомена изпита единствено удоволствие, единствено наслада от мисълта, че скоро ще вечеря с елита, с влиятелните хора. И че можеше да убие всеки от тях с едно щракване на пръстите си и да остане напълно неприкосновен.

Засмя се — нисък, прелъстителен звук, с трептящи обертонове. Пъхна обицата обратно в джоба си и излезе от стаята.

Посланикът бе луд.

Първата мисъл на Сет, когато влезе в ритуалната зала, бе че това прилича повече на скучен прием, отколкото на панахида. Хората стояха и седяха на групички, много от тях ядяха сандвичи или пиеха вино. На фона на тих етюд от Шопен се чуваха гласове. От време на време избухваше смях.

Той не видя сълзи.

Светлините бяха почтително приглушени и се отразяваха в отблясъците на скъпоценни камъни и злато. Ароматът на цветята са смесваше с мъжки и женски парфюми. Сет видя лица, елегантна и отегчени.

Не видя скръб.

Ала видя Грейс. Тя стоеше и гледаше висок слаб мъж със златист тен, златиста коса и яркосини очи. Той я държеше за ръка, усмихваше се победоносно и й говореше бързо и настойчиво. Грейс поклати глава, опря ръка на гърдите му и после му позволи да я измъкне във вестибюла.

Устните на Сет машинално се изкривиха презрително. Една панахида бе най неподходящото място за флиртуване.

— Бюкенън. — Към него се приближи Джек Дакота. Той огледа залата и пъхна ръце в джобовете на костюма, който страстно му се искаше да си висеше в гардероба, вместо на гърба му. — Прилича ми на купон.

Сет гледаше как две жени се целуват.

— Така изглежда.

Не прилича на място, където един нормален човек би искал да попадне.

— Дошъл съм по работа — отсече Сет. Която би мотае да почака до сутринта, напомни са той. Би трябвало да я остави да почака. Ядосваше се, че си бе измислил тази работа като оправдание, че бе мислил за Грейс… Нещо повече, че не бе успял да я изхвърли от съзнанието си.

Извади от джоба си една полицейска снимка и я подаде на Джек.

— Познаваш ли го?

Джек замислено се вгледа. Зализано конте, помисли той. С леко европейски вид, с лъскава черна коса, тъмни очи и фини черти.

— Не. Прилича ми на реклама за някакъв изчанчен одеколон.

— Не си ли го срещал по време на вълнуващите си приключения през почивните дни?

Джек се вгледа по-внимателно и върна снимката.

— Не. Каква връзка има?

— Неговите отпечатъци са навсякъде из къщата в Потомак.

Интересът на Джек се събуди.

— Той ли е убил братовчедката?

Сет посрещна студено погледа му.

— Това още не е установено.

— Не ми се дръж като полицай, Бюкенън. Какво каза той? Че се е отбил да продава прахосмукачки?

— Нищо не каза. Беше много зает да плува по лице в реката.

Джек изруга и отново обходи с поглед залата. Малко се поуспокои, като видя, че Емджей говори с Кейд.

— Моргата трябва да се препълва. Имате ли име?

Сет понечи да не отговори. Не обичаше професионалистите, които вървяха на една крачка след полицията. Но не можеше да отрече, че ловецът на глави и частният детектив бяха обвързани със случая. И не можеше да избегне тази връзка.

— Карло Монтури.

— Името също нищо не ми говори.

Сет и не очакваше да му говори, ала полицията на няколко континента познаваше това име.

— Не е по твоята част, Дакота. Такива като него си имат скъп адвокат и не използват местните гаранти, за да се измъкнат. — Докато говореше, Сет като типичен полицай обхождаше с поглед залата от ъгъл до ъгъл, отчиташе подробностите, езика на телата. — Преди да предприеме последното си плуване, е бил скъпоплатен наемен бияч. Работел е сам, защото не е искал да дели с никого удоволствието.