Нора Робъртс - Тайна звезда

— Черно?

— Да, благодаря. — Тя влезе в кухнята, огледа я и трепна. — Не е оставил много здрави неща, а? Сигурно е предполагал, че може да съм скрила голям син диамант в кутията за кафе или в буркана с бисквити.

— Хората крият най-ценните си вещи на най-странни места. Веднъж се занимавах с едно дело за обир, в което жертвата беше спасила парите си, защото ги беше скрила в найлоново пликче на дъното на кофата с мръсните пелени. Кой уважаващ себе си крадец ще се рови из бебешки пелени?

Грейс се засмя и отпи от кафето. Независимо дали това му бе целта, тази история я накара да се чувства по-добре.

— Така излиза глупаво да пазиш разни неща в сейф. Този крадец не е взел златото, нито електрониката. Предполагам, както казваш, че много е бързал и е взел само това, което е можел да напъха в джобовете си. — Приближи се до прозореца и погледна навън. — Дрехите на Мелиса са горе. Не видях чантата й. Може да е взел и нея, или пък е заровена някъде под този безпорядък.

— Ако беше тук, щяхме да я намерим.

Тя кимна:

— Бях забравила. Вие вече сте претърсили вещите ми. — Обърна се, облегна се на масата и го погледна над ръба на чашката. — Лично ли ги прегледа, лейтенант?

Той си помисли за червената копринена нощница.

— Някои от тях. Имаш достатъчно да откриеш универсален магазин.

— Идва ми отвътре. Имам слабост към нещата. Към всякакви неща. Правиш превъзходно кафе, лейтенант. Няма ли кой да ти го вари сутрин?

— Не. В момента не. — Сет остави чашата си. — Това изобщо не беше тънък намек.

— Не съм имала и намерение да бъде. Не че имам нещо против конкуренцията, просто искам да знам дали я имам. Още си мисля, че не те харесвам, ала това би могло да се промени. — Вдигна ръка и докосна края на плитката си. — Защо човек да не е подготвен?

— В момента най-вече ме интересува да приключа този случай, а не да си играя игрички с теб… Грейс.

Бе толкова студено и безстрастно изказване, че разпали състезателния й дух.

— Предполагам, че не харесваш агресивни жени.

— Не особено.

— Е, в такъв случай… — Усмихна се и пристъпи към него. — Това никак няма да ти хареса.

С плавно и отработено движение плъзна ръка в косата му и привлече устните му към своите.

Разтърси го светкавица, обвита в черно кадифе. Зави му се свят, кръвта му закипя. Никоя част от него не избегна яростната атака на сочните и умели устни.

Вкусът й, неочакван и въпреки това познат, се разля в него като горещо вино, което го удари веднага в главата и го остави замаян, пиян и отчаян.

Мускулите му се напрегнаха като за скок. А ако скочеше, щеше да притежава това, което вече бе негово. Трябваше да призове цялата си воля, за да удържи ръцете си, които копнееха да се протегнат, да вземат. Вкусът й бе също толкова тъмен и опияняващ, както ароматът й. Дори ниският й гърлен стон, докато движеше срещу него фантастичното си тяло, бе подмамващ намек за онова, което би могло да бъде.

Сет стисна ръцете си в юмруци, бавно преброи до пет, после ги отпусна и остави вътрешната си война да бушува, докато устните му оставаха пасивни, тялото му неподдаващо.

Нямаше да й достави удовлетворението да отвърне на целувката.

Грейс знаеше, че бе допуснала грешка. Бе го знаела още докато се приближаваше към него. И преди бе правила грешки и се опитваше да не съжалява за това, което бе сторено и не можеше да се поправи.

Ала за това съжаляваше.

Дълбоко съжаляваше, че вкусът му бе толкова неповторим и идеален за нейното небце. Че косата му, формата на раменете му, силните му мускулести гърди й се надсмиваха, когато бе искала само да се надсмее над него, да му покаже какво би могла да му даде. Ако тя поискаше.

А сега, увлечена от страстта, която я прониза при този допир на устните, му даваше много повече, отколкото бе възнамерявала. А той в отговор не й даваше нищо.

Улови долната му устна между зъбите си и бързо я захапа, после прикри гневното си разочарование, като отстъпи нехайно назад и му се усмихна развеселено.

— Леле, леле, бива си те, а, лейтенант?

Кръвта го изгаряше с всеки удар на сърцето, но Сет само наклони глава:

— Не си свикнала да ти устояват, нали, Грейс?

— Не. — С жест, едновременно разсеян и предизвикателен, тя потърка с пръст устната си. Вкусът му упорито оставаше там, настоявайки, че там му е мястото. — Но пък повечето мъже, които съм целувала, имат във вените си лед вместо кръв. Жалко. — Отдели пръста си от устната си и докосна неговата. — Толкова хубава уста. Такъв потенциал. Ала теб може би просто не те привличат жените…