Нора Робъртс - Ключът на познанието

„Вали е най-красив през есента — каза си тя. — Доближава се до американските представи за съвършенство“.

— Хей, Дългучке, да ти помогна ли с този багаж?

Насладата й от разходката изведнъж се изпари. Преди да изръмжи срещу Джордън, той грабна книгите от ръцете й и ги стисна под мишница.

— Дай ми ги.

— Аз ще ги нося. Страхотен следобед, а? Няма нищо по-прекрасно от Вали през октомври.

Сякаш бе прочел мислите й и това я изпълни с гняв.

— Мисля, че в песента се пееше „Ню Йорк през есента“.

— Обичам тази песен. — Той хвана книгите и прочете заглавията. Бе взела една за келтските митове, една за йога и последния роман на Стивън Кинг. — Йога?

Напълно в негов стил бе да се захване за нещо, което би могло да я смути.

— Да. Е, и?

— Нищо. Просто не мога да си те представя в поза „водно конче“. — Присви очи и в тях проблесна дяволито пламъче. — Всъщност, като си помисля…

— Нямаш ли си друго занимание, вместо да ме причакваш около библиотеката и да ми досаждаш?

— Не съм те причакал и не ти досаждам. Просто нося книгите ти. — Влезе в крачка с нея като стар приятел. — Не за първи път ще те изпратя до дома ти.

— През последните няколко години успявам да намеря пътя и сама.

— Справяш се сама с много неща. Как е баща ти?

Дейна преглътна злобната реплика, която се канеше да изрече, защото знаеше, че въпреки всичките си недостатъци Джордън проявява искрена загриженост за баща й. Джо Стийл и Джордън Хоук си бяха допаднали в много отношения.

— Добре е. Преместването в Аризона му се отрази чудесно. С Лиз имат малка къща и спокоен живот. Захванал се е с производство на закуски.

— Джо пече закуски?

— Кифлички и вкусни хлебчета. — Дейна не можа да сдържи усмивката си, както всеки път, когато си представяше едрия мъжага Джо с бяла престилка и изпоцапани с брашно ръце. — Веднъж на два месеца ми изпраща колет. Отначало едва смогваше, но през последната година се справя отлично.

— Предай му много поздрави от мен.

Дейна сви рамене. Нямаше намерение да споменава името на Джордън Хоук освен когато го проклина.

— Стигнахме — заяви тя, щом спряха пред вратата на кооперацията.

— Искам да вляза.

— Нито в този, нито в някой следващ живот. — Посегна към книгите, но той ги задържа далеч от нея. — Стига, Джордън. Не сме десетгодишни.

— Имаме да си кажем доста неща.

— Не, нямаме.

— Напротив. Престани да ме караш да се чувствам като хлапак. — Джордън въздъхна дълбоко и се помоли за търпение. — Слушай, Дейна, преди време между нас имаше нещо. Да постъпим като зрели хора.

Наглостта да я обвинява в незрялост я вбеси. Чашата преля.

— Добре, тогава ми дай книгите и си върви.

— Чу ли какво каза Роуина снощи? — В тона му имаше нотка на раздразнение, която бе знак, че предстои ожесточен спор. — Обърна ли внимание? Твоето минало, настояще и бъдеще. Аз съм част от миналото ти, както и от настоящето.

— Ще останеш в миналото. Пропилях две години от живота си с теб, но всичко свърши. Не можеш ли да го приемеш, Джордън? Нима монументалното ти его не може да се примири с факта, че съм напълно безразлична към теб?! Отдавна!

— С моето его всичко е наред, Дейна. — Подаде й книгите. — Но ти определено имаш проблем със своето. Знаеш къде да ме намериш, когато си готова.

— Няма да те потърся — промърмори тя зад гърба му, докато той се отдалечаваше.

По дяволите, за него бе необичайно да се оттегля от битка. Бе доловила гнева в изражението и гласа му. Какво бе станало със свирепия звяр, когото помнеше?

Беше се настроила за скандал, а сега нямаше къде да излее злобата си, което бе вбесяващо.

Щом влезе в апартамента си, стовари книгите на масата и веднага посегна към кофичка крем „Бен енд Джерис“. За успокоение я преполови.

— Копеле. Подло копеле, което си позволява да ме дразни. Той е виновен за тези калории. — Облиза лъжичката и загреба още. — Защо вредните неща са толкова вкусни?

Когато се почувства по-бодра, облече домашните си дрехи, свари кафе и се настани на любимия си стол с новата книга за келтската митология.

През последния месец бе прочела безброй книги на тази тема, но четенето за нея бе приятно колкото шоколада и жизнено необходимо като глътката въздух.

Бе заобиколена от книги и на работното си място, и в дома си. Обстановката в жилището й издаваше коя е първата й любов. Всички рафтове и маси бяха отрупани с книги, на които гледаше не само като на източник на познание, развлечение и мъдрост, а и като на средство за създаване на оригинален интериор.