Нора Робъртс - Ключът на познанието

— Продължавайте. — Дейна махна с ръка. — Вие разбирате повече от интериор.

— Какво ще кажете плотовете да бъдат в розово? Не твърде крещящо, но наситено. И да украсим стаята с произведения на изкуството от галерията. Можем да добавим и някои от нещата, които Зоуи смята да ползва в салона си. Средства за ароматотерапия, свещи. И кътче, което да напомня за кухнята на Дейна.

— Пълно с вредна храна?

Малъри хвърли поглед към нея и се засмя.

— Не. С книги. Ще поръчаме етажерка и ще подредим на нея книги, статуетки от моята галерия и козметични продукти от салона. Луксозни кремове за ръце и сапуни. Нека общото пространство да съчетава елементи от трите дейности.

— Чудесна идея. — най-сетне тя въздъхна с облекчение. — Вече се чувствам по-добре.

— Ще стане страхотно. — Зоуи плъзна ръка около талията й. — Можеш да държиш кутии с ароматни чайове на плота.

— Не е зле да сложим маса — замислено каза Дейна. — Може би кръгла, с няколко стола. Добре, да запишем на какви бои се спираме засега и да видим дали ще изберем и други. Ще отскоча до „Хоуммейкърс“ да ги купя.

— Мисля, че разпродажбата е следващата седмица — намеси се Зоуи.

— Така ли? — Трапчинките на Дейна затрептяха. — Е, случайно имам връзки в „Хоуммейкърс“. Ще се обадя на Брад и ще ги получим с отстъпка още днес.

Полезно бе човек да има цел дори ако тя е да се добере до няколко кутии боя. Библиотеката и годините, които бе прекарала там, бяха минало, а настоящето й бе изграждането на „Малки удоволствия“. Що се отнася до бъдещето, откъде би могла да знае какво я очаква? Но възнамеряваше да помисли и да потърси връзка с местонахождението на ключа.

Не бе трудно да измоли от Брад тридесетпроцентно намаление. Докато вървеше през огромното хале на „Хоуммейкърс“, Дейна се запита какво друго би могла да избере, възползвайки се от благоразположението на стария си приятел.

Четки и валяци, разбира се. Може би трябва да изпробват новите бояджийски помпи. Разгледа една от тях и приклекна, за да прочете упътването.

Едва ли бе твърде трудно. Със сигурност щеше да стане по-бързо и с по-малко усилия, отколкото по старомодния начин.

— Това не е за теб; освен ако си решила да ставаш професионална бояджийка.

„Джордън Хоук“, помисли си тя и на лицето й се появи гневна гримаса. Явно неприятните изживявания за този ден не бяха свършили.

— Да не би Брад да се е смилил над теб и да те е назначил на работа? — попита, без да вдигне поглед. — Кога ще облечеш дънкова униформа с избродирана къщичка на джоба?

— Бях в офиса му, когато се обади да му се умилкваш за отстъпка. Помоли ме да сляза и да ти помогна, защото тъкмо когато се канеше да дойде, го потърсиха по телефона.

Дейна настръхна.

— Нямам нужда от помощ, за да избера боя.

— Имаш, ако сериозно мислиш да купиш тази помпа.

— Просто гледах. — Нацупи устни и посочи с пръст към машината. — Освен това какво разбираш ти?

— Обзалагам се, че ако кажа още нещо, ще я купиш само за да ми направиш напук.

— Изкушението е голямо, но ще устоя — сопна се тя.

Джордън протегна ръка, обхвана лакътя й и й помогна да се изправи.

— Явно са ти се струпали доста неща за един ден. Чух, че си напуснала работа.

В очите му нямаше злорадство, а искрено съчувствие.

— Да не би Санди да докладва и на теб?

— Съжалявам, не познавам човек с такова име. — Нехайно потърка ръката й. И двамата помнеха този жест и изведнъж се отдръпнаха един от друг. — Мълвата се разнася, Дългучке. Знаеш как е във Вали.

— Да, зная. Изненадана съм, че все още си спомняш.

— Спомням си доста неща. Едно от тях е колко много обичаш работата си.

— Не искам да се държиш мило с мен. — Рязко се обърна и втренчи поглед в помпата. — От това ми става още по-тежко.

Джордън знаеше, че тя ще се почувства по-добре, ако е ядосана или заета, и кимна.

— Добре. Какво ще кажеш да ти помогна да спечелиш още малко от приятелството си със собственика? Винаги е забавно да одереш кожата на Брад. После ме обиждай колкото искаш. Това винаги подобрява настроението ти.

— Да, така е. — Дейна леко се намръщи и побутна помпата с върха на обувката си. — Не изглежда толкова трудна за използване.

— Нека ти покажа и други неща.

— Защо не стоиш у Флин да убиваш времето си с изрязване на картинки?

— Е, вече си по-добре.

— Не мога да отрека.

— Ето тук има система от автоматично въртящи се валяци — започна той и посочи машинките, които Брад бе препоръчал. — Малки са, лесни за ползване и ефективни.