Нора Робъртс - Ключът на познанието

— Не почивам. Подреждам книгите.

— Така ли? — Сините очи се отвориха по-широко и златистите мигли над тях затрептяха. — Стори ми се, че четеш. Предположих, че си дошла в свободното си време, за да търсиш информация. Напоследък доста се ровиш в книгите, а? Докторат ли ще защитаваш?

С енергично движение, Дейна върна тома на мястото му. „Би било забавно — помисли си тя — да грабна голямата сребърна ножица от шкафа и да отрежа тази подскачаща конска опашка“.

Със сигурност тогава зъбатата усмивка щеше да изчезне от лицето на Санди.

— Вече получи повишение и увеличение на заплатата, Санди. Какъв е проблемът ти?

— Проблем? Нямам проблем. Всички знаем какво е наказанието за четене в работно време. Сигурно просто ми се е сторило, че четеш, вместо да седиш на бюрото си.

— Не съм се отклонила от задълженията си. — „Стига толкова. Търпението ми има граници“, каза си Дейна. — А ти пренебрегваш своите, за да се навърташ около мен, да дебнеш иззад етажерките какво правя и да подслушваш разговорите ми с клиенти.

Усмивката на Санди стана още по-самодоволна.

— Определено не съм подслушвала.

— Шибани глупости — възрази Дейна с любезен тон, който накара другата да ококори ярките си сини очи. — Вече седмици наред вървиш по петите ми. Теб те повишиха, а моето работно време беше намалено. Но не си ми нито надзирател, нито шеф, така че върви на майната си.

Макар да не изпита задоволството, което би усетила, ако бе отрязала конската й опашка, Дейна се почувства като победителка, докато се оттегляше, а Санди пелтечеше зад нея.

Седна на бюрото си и обслужи двама клиенти толкова учтиво, че те си тръгнаха със сияещи лица. Когато звънна телефонът, почти с напевен тон каза:

— Библиотека „Плезънт Вали“. Информация. Мога ли да ви помогна? Да, господин Фой. Вече сте станали, а? Аха. Добро хрумване. — Засмя се, докато записваше въпроса на деня. — Ще се обадя след минута.

С танцова стъпка отиде до раздела, в който бе книгата с необходимата информация, прелисти я и се върна с нея на бюрото си, за да съобщи отговора по телефона.

— Намерих го. — Дейна плъзна пръст по страницата. — Полярната чайка мигрира най-далече всяка година. Прелита по тридесет и две хиляди километра между Арктика и Антарктика. Кара човек да се запита какво ли става в птичия й мозък, нали? — Премести слушалката на другото си рамо и видя Санди да се приближава с маршова стъпка, като мажоретка. — Не, съжалявам, господин Фой, днес няма да получите награда. Полярната чайка води пред най-близкия си конкурент с три хиляди километра. Повече късмет следващия път. До утре.

Скръсти ръце и повдигна вежди срещу шефската племенница.

— Мога ли да ти бъда полезна с нещо?

— Джоан те вика горе. — Санди вирна съвършения си малък нос и я изгледа надменно. — Веднага.

— Разбира се. — Дейна приглади косите си зад ушите и втренчи поглед в лицето й. — Обзалагам се, че в началното училище си имала само една приятелка, мазница като теб.

Стана от стола си.

„Като споменах за началното училище — помисли си тя, докато вървеше по стълбите към административната част на библиотеката, — сякаш съм ученичка, повикана в дирекцията“. Беше унизително за една зряла жена. Освен това се случваше толкова често, че й бе писнало.

Когато застана пред вратата на Джоан, дълбоко си пое дъх и изправи гръб. Макар да се чувстваше като провинила се първокласничка, нямаше да изглежда така.

Джоан седеше зад бюрото си, облегната назад. Посивелите й коси бяха повдигнати на кок, който странно й подхождаше. Бе облечена с тъмна жилетка върху бяла блуза, закопчана плътно под брадичката й. Материята прилепваше към тялото й и едва забележими гънки загатваха, че под нея има бюст.

Очилата без рамки висяха на златна верижка на врата й. Дейна знаеше, че обувките й са с нисък ток, консервативни като прическата.

Изглеждаше старомодно и суховато и напълно се вместваше в представите за строга библиотекарка, чийто образ убива интереса на децата към книгите.

На устните й вече бе изписано неодобрение и Дейна очакваше срещата да бъде приятна.

— Затвори вратата, ако обичаш. Явно ти е трудно да свикнеш с новите порядки, които въведох тук.

— Да, разбира се, Санди е докладвала, че ме хвана да чета книга. Най-ужасяващото престъпление, което може да бъде извършено в обществена библиотека.

— Неуважението е един от проблемите ти, които трябва да обсъдим.

— Няма да се оправдавам, че прелистих една от книгите, докато ги подреждах. Част от задълженията ми е да се информирам за съдържанието им, за да мога да насочвам клиентите към подходящи източници. Съвестно върша работата си, Джоан, и препоръките ми от предишния директор са отлични.