Нора Робъртс - Карибски романс

— Това не те засяга.

Заболя я. Силно, дълбоко. Тя само кимна.

— Може би. Но ако ти позволиш омразата да направлява действията и мислите ти, никога не ще се отървеш от нея. Манчес ще умре, ала това няма да върне Джери, а ти… — Лиз се обърна, за да го погледне. — Ти никога повече няма да си истински жив.

— Не съм изминал целия този път и не съм изгубил всичкото това време, за да оставя Манчес да се измъкне. Той убива за пари и защото това му доставя удоволствие. Доставя му удоволствие — повтори натъртено. — Вижда се в очите му.

Тя беше видяла. Но не Манчес я интересуваше. Пет пари не даваше за него.

— Помниш ли как веднъж ми каза, че всеки има право на защита?

Той помнеше. Помнеше всичко, в което някога бе вярвал. Помнеше и как изглеждаше Джери на студената бяла светлина в моргата.

— То няма нищо общо с това тук.

— Значи следваш други правила, когато си засегнат лично.

— Той беше мой брат.

— Ала е мъртъв — Лиз въздъхна и подложи пламналото си лице на вятъра. — Извинявай, Джоунъс. Джери обаче наистина е мъртъв, а ако ти направиш това, което си намислил, ще убиеш и нещо в себе си. — Както, макар и да не можеше да му го каже, в нея самата. — Нямаш ли вяра на правосъдието?

Той хвърли цигарата във водата и се облегна на парапета.

— От години се занимавам с него. То е последното нещо, на което бих имал вяра.

Искаше й се да го разбере, да проумее и оправдае чувствата му. Не знаеше как. Но каквото и да направеше Джоунъс, тя щеше да е до него.

— В такъв случай, трябва да вярваш на себе си. Аз също ще ти повярвам.

Той бавно се приближи. Взе лицето й в шепи и се взря в очите. Мъчеше се да разбере какво му казва и какво премълчава.

— Наистина ли?

— Да.

Наведе се и я целуна по челото. Изпита нужда, отчаяно желание да й каже да кара напред, да насочи лодката в открито море и да не спира. Ала това нямаше да помогне. На никой от тях. И двамата стояха на кръстопът.

— В такъв случай, почни отсега.

Целуна я отново, обърна се и вдигна една от подвижните пейки. Лиз се навъси, като го видя да вади водолазен костюм.

— Какво правиш?

— Разбрах се с Луис да ми го остави тук.

— Защо? Не можем и двамата да се спуснем долу.

Джоунъс се съблече по плувки.

— Точно така. Аз слизам, ти оставаш в лодката.

Тя застина неподвижно. Нямаше никаква полза да избухва в момента.

— Всичко вече е уговорено, Джоунъс. Аз трябва да ида.

— Променям уговорката — преди да я погледне отново, той намъкна костюма до кръста. — Няма да те излагам повече на никакви рискове.

— Ти не ме излагаш на рискове, сама се излагам. А и никога не си се гмуркал там нощно време. Аз съм го правила.

— Сега и аз ще го направя.

— Последното, което ми е нужно тъкмо сега, е да се вживяваш в ролята на покровител и ангел — пазител.

Джоунъс за малко не се разсмя. Натегна неопрена върху раменете си.

— Много жалко, защото точно тази роля съм подготвил.

— Казах на Манчес и Трайдънт, че аз ще се гмурна.

— Вярно, репутацията ти силно ще пострада, като лъжеш убийци и наркотрафиканти.

— Джоунъс, нямам настроение за шеги.

Той прикрепи водолазния нож, сложи си колана с тежестите и взе маската.

— Може би. Както може би не си в настроение да чуеш и следното. Тревожа се и се вълнувам за теб. Твърде много при това — протегна ръка и я хвана за брадичката. — Брат ми те замеси в цялата тази каша, защото не го беше еня за никой, не си даваше труд да мисли за когото и да било през целия си живот. Аз те въвлякох още по-надълбоко, защото единствената мисъл в главата ми беше отмъщението. Сега обаче мисля за теб, за нас. Няма да слизаш долу. Ако трябва, ще те вържа за руля и пак няма да слезеш.

— Не искам ти да отиваш — опря Лиз юмруци на гърдите му. — Ако ида аз, ще мисля само за това, което трябва да свърша. Остана ли тук, горе, ще се безпокоя и притеснявам да не ти си случи нещо.

— Засечи времето — Джоунъс вдигна акваланга и й го подаде. — Помогни ми да го сложа.

Не си ли бе казала тя още в самото начало, че не й приличаше на човек, който ще се остави да го надговорят в спор? Ръцете й леко трепереха, когато нахлузи презрамките на раменете му.

— Не съм свикнала да бъда покровителствана.

Той намести кислородните бутилки и се обърна.

— Тренирай.

Лиз затвори очи. Нямаше смисъл да спори, беше късно за разправии.

— Като се гмурнеш, дръж на североизток. Пещерата е на около трийсетина метра. — Тя се поколеба за миг, после извади пистолет. — Внимавай за акули.