Нора Робъртс - Синя далия

— Харпър просъска в ухото ми, че трябва да я проследим, а аз се опитах да го разубедя, без да жертвам мъжката си чест. Другите се събудиха и Харпър каза, че тръгва, а ние можем да си стоим в лагера, щом сме страхливи кутрета.

— Не се и съмнявам, че веднага сте скочили — отбеляза Стела.

— Момче в компанията на други момчета не би се примирило да го наричат „страхливо кутре“. Всички тръгнахме. Мейсън беше на не повече от шест, но заприпка след нас, опитвайки се да ни настигне. Луната светеше и ние виждахме жената, но Харпър каза, че трябва да стоим на разстояние, за да не ни забележи тя. Кълна се, беше съвсем тихо. Дори едно листо не трепваше. Тя не издаваше никакъв звук, докато вървеше по пътеките и през храстите. В онази нощ в нея имаше нещо различно. Едва много по-късно осъзнах какво.

— Какво? — Задъхана, Хейли се наведе напред и сграбчи ръката му. — Какво беше различното?

— Косите й бяха разпуснати. По-рано винаги ги носеше прихванати високо и от върха на главата й се спускаха старомодни масури. Но в онази нощ бяха разпилени по гърба и раменете й. И бе облечена с нещо бяло и ефирно. Изглеждаше точно като призрак — повече от всякога. И се страхувах повече, отколкото първия и всеки следващ път. Издигна се над пътеката и запристъпва над цветята, без да ги докосва. Чувах учестеното си дишане и навярно съм забавил крачките си, защото Харпър вървеше далеч напред. Тя отиваше към старите конюшни и някогашния гараж за файтони.

— Който сега е къщата за гости? — почти изпищя Хейли. — Където живее Харпър?

— Да. Тогава все още не живееше там — добави той със смях. — Нямаше и десет години. Тя вървеше към конюшните, но трябваше да заобиколи гаража отдясно. Затова се спря, завъртя се и погледна назад. Застинах и сигурно съм пребледнял като платно.

— Разбира се! — прочувствено възкликна Хейли.

— Сякаш бе обезумяла и ми се струваше по-страховита от мъртвец. Преди да реша дали да изтичам след Харпър или да се втурна назад като страхливо кутре, Мейсън се разпищя. Помислих, че му е сторила нещо, и самият аз едва не изпищях. Но Харпър веднага дотича. Оказа се че Мейсън е стъпил на остър камък и е порязал стъпалото си. Когато отново погледнах към старите конюшни, тя беше изчезнала. — Замълча, потръпна и тихо се засмя. — Тръпки ме побиват.

— И мен — плахо сподели Хейли.

— Направиха му шест шева. — Роз повдигна бележника срещу Стела. — Ето как я виждам аз.

— Това е тя. — Стела разгледа скицата на слабата жена с тъжни очи. — Така ли изглеждаше, когато я виждаше ти, Дейвид?

— Да, освен в онази нощ.

— Хейли?

— Доколкото мога да кажа.

— Същата е и при мен. Тук е с доста семпла вталена рокля с високо деколте и копчета отпред. Добре. Ръкавите са леко бухнали над лактите и тесни надолу до китката. Полата е права в ханша, а след това се разширява. Косите й са къдрави, с много масури, вързани на върха на главата. Ще направя проучване в интернет за модата, но явно е след 1860-а, нали? Тогава са се носели кринолини като на Скарлет О’Хара. И преди 1920-а, когато са се появили по-късите поли.

— Мисля, че е около края на деветнадесети век — заявя Хейли, но сви рамене, когато всички втренчиха погледа в нея. Зная много безполезни неща. Прилича на така наречения стил „пясъчен часовник“. Искам да кажа, че макар тя да е много слаба, напомня за този стил. Деветдесетте години на деветнадесети век.

— Браво! Добре, все пак да проверим.

Стела написа нещо на клавиатурата.

— Трябва да отида до тоалетната. Дано не намерите нещо важно, преди да се върна. — И Хейли побягна навън доколкото позволяваше състоянието й.

Стела прегледа изредените сайтове и избра един за дамската мода през 90-те години на XIX век.

— Късновикториански стил — заяви тя, щом прочете текста и разгледа снимките. — „Пясъчен часовник“. Тези тук изглеждат малко по-екстравагантни, но мисля, че идеята е същата. — Премина към края на десетилетието и началото на двадесети век. — Не, вижте, ръкавите са доста подухвали в раменете. Наричат се буфан, а корсажите на дневните рокли са малко по-прилепнали. — Върна назад — Не, тук полите са с басти. Мисля, че Хейли има право. Някъде около 1890-а.

— Деветдесетте години на деветнадесети век? — Хейли се втурна в библиотеката. — Точка за мен.

— Не бързай. Ако е била слугиня — напомни им Роз, — е възможно да не се е обличала по последна мода.

— По дяволите!

Хейли изтри мислено точката си.

— Но дори и да е така, можем да кажем, че е живяла между 1890-а и 1910-а — предположи Стела. — Ако тръгнем от това и приблизителната й възраст, около двадесет и пет години, заключението е, че е родена между 1865-а и 1885-а. — Въздъхна тежко. — Твърде дълъг период и доста голяма вероятност за грешка.