Нора Робъртс - Черна роза

Останаха загледани един в друг, със слети тела. Бавните, мощни движения я увлякоха във вълна от наслада и заслепена от нея, затаи дъх.

Погледът му се плъзна по шията й, по лицето, към премрежените й очи. Ръцете и краката й се увиха около него и почувства мига, в който тя полетя. Искаше му се по-дълго да се наслади на усещането, което го завладя, когато тя затаи дъх и с дълъг, тих стон се отпусна изтощена под него.

Отново се наведе към нея за една страстна целувка преди последния тласък.

Вратите бяха затворени, както преди. Огънят тлееше. В къщата цареше тишина, спокойствие и топлина.

Роз лежеше сгушена до него в средата на леглото и се наслаждаваше на блажената умора и играта на пламъците. Ако затвореше очи, само след миг би потънала в дрямка.

— Изглежда, тя се предаде — отбеляза Мич.

— Да. Поне засега.

— Права беше за огъня. Чудесно е. Фантастично. — Надигна се и погледна лицето й. — Да съм с теб. Това е фантастично — добави и докосна челото й с устни.

— Да. — Роз се усмихна и бавно прокара пръсти през косите му. — И за мен беше фантастично. Отдавна не бях изпитвала толкова силно желание да съм с някого. Знаеш ли, имаш доста силни ръце за учен. — Леко притисна бицепсите му. — Харесвам мъже с развити мускули. Не искам да ме сметнеш за повърхностна, но няма да крия колко е приятно да лежа гола до мъж, който поддържа тялото си в добра форма.

— И аз бих споделил същото за жена с атлетично тяло. След първата ни среща те проследих с поглед, когато си тръгна. Имате страхотен задник, госпожо Харпър.

— Зная. — Роз се засмя и закачливо го шляпна отзад — Да се облечем и да слезем долу, преди всички да се приберат.

— След минута. Още в първия миг бях покорен от очите ти… никога не бих могъл да ги забравя.

— Очите ми?

— О, да. Хрумна ми, че е заради интересния им цвят на отлежало малцово уиски… някога обичах доброто уиски. Но не беше това, а съсредоточеният поглед, дързък и съвсем леко надменен.

— Моля те!

— О, да, сякаш казват: „Аз съм господарката на замъка“, и не мога да си обясня защо ги намирам за толкова секси. Би трябвало да ме вбесяват или поне да ме изпълват със страхопочитание. А не е така, всъщност ме… възбуждат.

— В такъв случай ще нося тъмни очила, за да не се възбудиш в неподходящ момент.

— Няма да има голяма полза. — Мич леко я целуна, а после се отдръпна и хвана ръката й. — Това, което изживяхме заедно, е важно за мен. Неповторимо.

Сърцето й трепна и тя отново се почувства млада и малко лекомислена.

— Да, и за мен е важно. Неповторимо.

— Положението е сериозно — каза той и доближи ръката й до устните си. — Отново ще разпалиш желание у мен и то много скоро.

Роз притисна ръката му.

— Ще видим какво можем да направим по въпроса.

Роз последва аромата на кафе и шума, който идваше от кухнята. Мрачното, дъждовно време беше провалило сутрешният й крос и вместо това бе изминала пет километра на бягащата пътечка. Обикновено тази алтернатива й се струваше ужасно отегчителна, но днес неволно запя заедно с рекламите в паузите на „Тъдей Шоу“.

В кухнята Лили удряше по таблата пред високото си столче с ентусиазма на хевиметъл барабанист, а синовете на Стела се мръщеха над зърнената си закуска.

— Да — заяви Стела с наставническия той на сърдита майка, — и двамата трябва да сложите дъждобраните си, защото съм лоша и тиранична и искам да ви бъде гадно.

— Мразим тези дъждобрани — осведоми я Гевин.

— Така ли? Тогава защо ме умолявахте да ви ги купя?

— Тогава бяхме малки.

Сякаш в израз на съчувствие, а може би просто за забавление, Лили престана да удря с дрънкалката си и я хвърли, олигавена и изпоцапана с бебешка каша. Зорките очи на Паркър я засякоха и кучето се опита да я хване с уста, преди да падне на пода, но успя само да я отбие, така че тя се приземи в купата на Люк и разплиска съдържанието й.

Пръските мляко, които полетяха, накараха Лили да се разпищи от задоволство. Като верижна реакция, Паркър нададе пронизителен лай и започна да изпълнява кучешки номера, а Гевин се превиваше от смях.

Стела бе бърза, но Люк я изпревари, извади дрънкулката от купата и я хвърли в скута на брат си, цялата в мляко.

— Господи! — Стела грабна салфетка с една ръка, а другата повдигна предупредително, за да предотврати отмъщението на Гевин. — Не си го и помисляй.

— Съжалявам. Съжалявам. — Хейли вдигна купата и още салфетки, докато момчетата разменяха заплашителни погледи.