Нора Робъртс - Черна роза

Роз паркира и влезе в предния салон на ресторанта. Мислеше да си поръча чай с лед или кафе. Но реши, че след толкова сполучлива търговска експедиция заслужава чаша хубаво вино.

Докато чакаше Мич, позвъни в градинарския център от мобилния си телефон и предупреди, че ще закъснее, освен ако нямат нужда от нея.

— Всичко е наред — успокои я Хейли. — Сигурно си решила да изкупиш магазините.

— Вече ги опустоших. Случайно се сблъсках с доктор Карнеги в „Уолмарт“…

— Доктор Секси? Защо аз никога не се сблъсквам с готини гаджета в „Уолмарт“?

— И твоят късмет ще излезе, сигурна съм. Впрочем ще пийнем и ще поговорим с него за нашия проект.

— Супер! Трябва да последва и вечеря, Роз.

— Това не е романтична среща. — Но тя все пак извади червилото си и придаде бледо коралов цвят на устните си. — Ще бъде импровизиран делови разговор. Ако изникне нещо, можеш да ми се обадиш. Ще тръгна към дома най-много след час.

— Не се тревожи за нищо. Хей, и двамата трябва да хапнете някъде, така че защо не…

— Вече идва, трябва да затварям. Ще ви разкажа всичко, когато се прибера. Чао засега.

Мич се настани в сепарето срещу нея.

— Тук е удобно, нали? Какво искаш?

Роз поръча вино, а той кафе без захар. Отвори менюто и добави предястие. После се обърна учтиво към нея:

— Сигурно имаш нужда от подкрепление след толкова изтощително сафари по магазините. Как си?

— Много добре, благодаря. А ти?

— Е, най-сетне се отървах от книгата.

— Никога не съм те питала за какво става дума в нея.

— Историческо и биографично проучване за Шарл-Пиер Бодлер — Замълча за миг и забеляза въпросително повдигнатите й вежди. — Поет от деветнадесети век. Скандална личност в Париж — морфинист, с много противоречива, драматична съдба. Бил е осъден за богохулство и непристойно поведение, пропилял е наследството си, превеждал е По, писал е мрачни, въздействащи стихове и дълго след като е починал от венерическа болест, е смятан от мнозина за поет на съвременната цивилизация… а от други — за извратен тип.

Роз се усмихна.

— Към кой лагер би се причислил ти?

— Бил е и гениален, и луд. Повярвай ми, ако започна да говоря, няма да можеш да ме спреш, затова ще кажа само, че беше интересен и труден проект.

— Доволен ли си от свършената работа?

— Да. Още по-доволен съм — сподели той, когато донесоха питиетата им, — че вече не живея денем и нощем с Бодлер.

— Това е като да живееш с призрак, нали?

— Добро сравнение. — Мич повдигна чашата си с кафе за тост. — Първо, държа да изтъкна, че оценявам търпението ти. Надявах се да приключа с тази книга преди седмици, но все попадах на нови и нови неща.

— Още в самото начало ме предупреди, че известно време няма да бъдеш на разположение.

— Не предполагах, че ще се наложи да чакаш толкова дълго. Доста поразмишлявах върху ситуацията. Беше неизбежно след преживяното през пролетта.

— Срещата с Печалната невеста се оказа по-лична, отколкото предвиждах.

— Казваш, че оттогава е… кротка — отбеляза той.

— Все още пее на момчетата и на Лили. Но от онази вечер никоя от нас не я е виждала. Честно казано, не проявих търпение, пък и също бях затрупана с работа. Работата, къщата, плановете за сватбата, бебето. А и след онази вечер всички чувствахме нужда от почивка.

— Искам вече да се заема сериозно с това, ако нямаш нищо против.

— Предполагам, било е писано да се срещнем днес, защото и аз си мислех същото. Какво ще ти е необходимо?

— Всичко, с което разполагаш. Документирани факти, архиви, дневници, писма разкази, предавани от поколение на поколение. Благодаря за семейните снимки, които ми изпрати. Образите и собственоръчно написаните писма ми помагат, така да се каже, да навляза в живота на хората, за които правя проучване.

— Няма проблем. С удоволствие ще ти предоставя още.

— Успях да направя някои изводи в промеждутъците, когато си почивах от Бодлер. Започнах да скицирам основното родословно дърво и да добивам представа за хората и връзките помежду им. Това са първите стъпки.

— Ще се радвам в края на всеки ден да научавам какво ново си открил.

— Има ли помещение в къщата ти, където бих могъл да работя? Ще пренасям по-голямата част от документацията в апартамента си, но ще е добре да разполагам и с някакво подобие на офис у вас. Къщата играе съществена роля в проучването и има значение за резултатите.

— И това няма да е проблем.

— Искам списък с имената на всички, които са имали срещи с Амелия. Ще трябва и да поговоря с обитателите на къщата.