Нора Робъртс - Червена лилия

Затова се престори на безгрижен и нехаен, когато надникна в двете оранжерии и прекоси главната постройка, докато най-сетне я откри да аранжира нови стайни растения в търговската част.

Беше сложила една от градинарските престилки върху черните си бермуди и горнището с триъгълно деколте. По престилката, както и по ръцете й до лактите, имаше засъхнала кал. Това му се стори невероятно секси. Дали не беше само дълго потискана страст…

— Здравей, как е?

— Не е зле. Аранжировките за вътрешна декорация се харчат като топъл хляб. Преди малко влезе клиентка, която поиска пет от тях за украса — имала обедна среща на випуска си от колежа. Придумах я да вземе и палма за верандата си.

— Значи нещата вървят добре. Сигурно ти се струпа доста работа?

Хейли извърна глава към него.

— Не е много. Стела иска да направи още аранжировки, но е твърде заета с Лоугън, и то не в сексуален смисъл, за съжаление. Получихме сериозна заявка и те са се затворили в офиса й, за да обсъдят подробностите по договора. Когато влязох там за последен път, той не изглеждаше особено доволен.

— Значи няма да свършат скоро. Канех се да събирам пъпки за присаждане. Чужда помощ не би ми била излишна…

— Наистина ли? Аз мога да се справя! Ще взема малката радиостанция, в случай че Стела или Руби имат нужда от мен.

— Още една работна ръка винаги е ценна.

— Е, имаш моите две. Само ме почакай.

Хейли се втурна през двойната остъклена врата и се върна след минута без престилката и с малка радиостанция на колана. Над него се разкриваше приятна гледка на гола плът.

— Прочетох доста, но не си спомням точно как се събират пъпки.

— Стар метод — обясни й Харпър, докато вървяха към вратата. — Напоследък се прилага по-често. Ще се заемем с някои от младите дръвчета и декоративни храсти. Средата на лятото е най-подходящото време за това.

Жегата навън ги връхлетя като гореща вълна.

— Сега определено е средата на лятото! — въздъхна Хейли.

— Ще започнем с магнолиите. — Мъжът взе кофата с вода, която бе оставил до вратата. — Винаги ще бъдат търсени.

Продължиха по застланата с чакъл алея между оранжериите към откритите площи.

— Спокойно ли мина нощта?

— Нямаше никакви проблеми след малкото представление, на което бяхме свидетели. Дано тя не възнамерява да повтори този номер. Но знае ли човек?

— Определено е наясно как да привлече вниманието ти. Е, ето какво ще направим първо. — Харпър застана пред висока разлистена магнолия. — Ще отчупя няколко тазгодишни клонки. Избират се малко по-дебели от молив, с добре развити пъпки. Виждаш ли тази?

Той протегна ръка и внимателно придърпа клонката надолу.

— Какво следва сега?

— Отрязвам я. — Харпър извади градинарските ножици от чантата си. — Ето тук, близо до основата, където е започнала да става по-жилава. Това място търсим. Зелените все още са твърде слаби. — След като отряза клонката, той я натопи в кофата с вода. — Държим ги натопени, защото, ако изсъхнат, не се прихващат. А сега ти отрежи една.

Харпър хвана ръката й, когато тя понечи да заобиколи дървото.

— Не, по-добре е да работим откъм слънчевата страна.

— Добре. — Хейли прехапа устни, докато оглеждаше и избираше. — Какво ще кажеш за тази?

— Става. Сега направи разреза.

Тя взе ножиците и застана толкова близо до него, че той долови аромата на парфюма й — както винаги, лек и екзотичен, примесен с мириса на зеленина в градината.

— Колко искаш да събереш?

— Десетина. — Той пъхна ръце в джобовете си и се наведе — уж да погледне, а всъщност искаше да вдъхне от уханието й. Каза си, че си струва усилието. — Хайде, отрежи още една.

— Рядко работя навън. — Хейли придърпа друга клонка, погледна към него и изчака одобрителното му кимване. — Тук е различно, не е като да продаваш и аранжираш или да разговаряш с клиентите.

— Бива те за тези неща.

— Тук човек може да опознае същинската част от работата. Стела знае всичко това, а Роз е експертка. Обичам да се уча. Колкото по-компетентен си, толкова повече можеш да продаваш.

— По-скоро бих избол очите си с тази клонка, отколкото всеки ден да продавам — възрази Харпър.

Тя се усмихна, докато работеше.

— Ти си самотник по природа, нали? Аз бих полудяла, ако прекарвах ден след ден затворена в оранжерията като теб. Обичам да бъда сред хора и да ги изслушвам какво търсят и защо, харесва ми и да продавам. „Ето, вземете това прекрасно цвете и ми дайте парите“. — Засмя се и потопи поредната клонка в кофата. — Вие с Роз имахте нужда от човек като мен, за да можете да се криете в бърлогите си и да работите с растенията часове наред, а аз да ги продавам.