Нора Робъртс - Времената се менят

С нищо не можеше да помогне на Съни.

Не беше справедливо тя да има всичко, а Съни — нищо. Тя имаше Кал, любим дом, бъдеще. Имаше дете. Усмихна се и докосна корема си. Дете, което щеше да се роди в края на лятото и да направи любовта им още по-силна.

А сестра й щеше да има само спомени. И Либи нищо не можеше да направи за нея.

Обърна се и забеляза Джейкъб.

Стоеше на няколко крачки от нея. Снегът беше заглушил стъпките му и не го бе усетила кога се бе приближил. Под сенките на дърветата Либи изведнъж забеляза колко прилича на Кал. Същото телосложение, същите очи, същите изрязани черти. Забеляза преценяващия му поглед и се замисли откога ли стои там и мълчаливо я наблюдава.

Не направи никакъв опит да тръгне към него. Въпреки че не представляваше заплаха за нея — сега вече съзнаваше колко бе било глупаво да се страхува от него, — този човек беше наранил сестра й. И беше съсипал живота й.

— Кал е в хижата. — Гласът й прозвуча хладно. Нямаше намерение да проявява излишна любезност.

Джейкъб си помисли, че нейният гняв се проявяваше по различен начин. Съни избухваше и нападаше фронтално. А Либи криеше гнева си и го оставяше да тлее и да я изгаря отвътре. Интересно, дали разбираше, че това бе също толкова опасно?

— Исках да поговорим.

Либи не обичаше конфликтите, ала този път не издържа.

— Каквото и да кажеш, не мога да накарам Кал да тръгне с теб. Независимо дали ми вярваш, или не, но той сам решава какво да прави. Винаги е било така.

— Да, зная. — Джейкъб бавно прекоси преспите и се изправи пред нея. — По-рано мислех, че никога няма да го разбера и да приема решението му, ала сега е различно. Родителите ни… За тях ще е голямо облекчение, когато им разкажа за теб. И за детето.

— Много му е мъчно за тях — дрезгаво се обади Либи, опитвайки се да се справи с наплива на чувства. — Непременно им го кажи.

— Добре.

— Защо не си я предупредил? — внезапно попита тя. — Защо допусна да се влюби в теб, когато винаги си знаел, че ще заминеш?

Ръцете му конвулсивно се свиха в юмруци и той ги скри в джобовете си.

— Две години изчислявах сантиметър по сантиметър това пътуване. Поради една-единствена причина. За да намеря брат си и да го върна у дома.

В очите й се появи опасен пламък.

— Не можеш да го направиш.

— Така е. — Вече почти се усмихваше. Изглежда Либи приличаше на сестра си повече, отколкото бе предполагал. — Както не мога да имам Съни. Ще трябва да се примиря. Тя не е единствената, която се е влюбила. Както и не е единствената, която губи.

— Само че за разлика от нея ти си знаел какво правиш.

Трепна от болка и се извърна към нея. Либи за пръв път забеляза колко измъчени и нещастни бяха очите му.

— Ти също си вярвала, че Кал ще замине. Това попречи ли ти да го обичаш?

— Не. — Въздъхна тихо и сложи ръка на рамото му. — Не, изобщо не ми попречи.

— Съни е много силна. — Джейкъб омекна, когато усети разбирането в тона й. — Няма да се остави да страда дълго време. А ако не успея да се върна…. — Замълча от пронизващата болка в гърдите си. — Ако не успея да се върна, тя ще намери сили да продължи напред.

— Наистина ли вярваш в това?

— Нямам избор. — Прокара треперещи пръсти през косата си. Измъчван от съмнения, той й бе казал онова, което не смееше да каже на Съни. И в което сам не искаше да повярва. — Още не съм усъвършенствал метода. Този път закъснях с няколко месеца. До следващото пътуване може да минат години. Тя може е уредила живота си. Трябва да съм готов да го приема.

Либи му се усмихна.

— Аз изучавам народите и техните култури. Когато това се превърне в твоя професия, започваш да виждаш повече неща, не само обичаите и правилата на поведение. Научаваш, че истинската любов се среща много рядко. Тя не бива да се приема като даденост, Джей Ти. Тя е дар на съдбата и трябва много да се пази.

Той отмести поглед. Постепенно започваше да разбира този свят.

— Ще мисля за нея всеки ден, докато съм жив.

— Не си ли чувал думата „компромис“?

— Не си падам много по компромисите. Но нищо не пречи да опитам да се усъвършенствам. Искам да ти кажа само, че веднага щом пристигна у дома, ще започна да търся начин да се върна тук в същия ден и час, в който съм заминал.

Трогната, Либи се вдигна на пръсти и го целуна по бузата. Изненада се, когато Джейкъб протегна ръце и я прегърна, ала не се поколеба да отвърне на жеста му.

— Грижи се за тях. И за двамата.

— Добре. — Прегърна го още по-силно и се усмихна, когато забеляза приближаващия се Кал. Отново целуна Джейкъб, пусна го и подаде ръка на мъжа си. — Искаш ли да приготвя ли нещо за закуска?