Нора Робъртс - Въпрос на избор

— Привет!

Той погледна нагоре и я прикова с очи. Настойчивостта им предизвика лекото й потръпване. Прие го, заинтригувана от усещането. Без да съзнава, усмивката й се стопи в объркано изражение.

Кой е този мъж? — запита се тя. Решителността и любопитството й я накараха да прекоси цялата стая. Лампата на масата хвърляше лъч светлина върху лицето му, осветявайки устните му, докато очите му оставаха в сянка. Този път не се почувства защитена, а неспокойна. Продължи да се приближава към него.

— Голяма бъркотия е тук — лаконично изрече Слейд и остави молива. По-добре да атакува, отколкото да си позволи да се възхищава на красотата й. — Ако така поддържате и магазина си… — направи неопределен жест. — Цяло чудо е, че не сте фалирали.

Конкретната забележка освободи напрежението от раменете й. Не е имало нищо лично в този поглед, успокои се сама. Глупаво беше да мисли това.

— Знам, че е ужасно — съгласи се Джесика и отново се усмихна. — Надявам се, че няма да постъпите по най-разумния начин, като си заминете. — Внимателно опря хълбок на масата, преди да вдигне наслука една от книгите. — Обичате ли предизвикателствата, господин Слейдърман?

Смееше се, забеляза той. Или поне очите й се смееха. Но ясно долови, че се смее на себе си. Устните му неохотно трепнаха в усмивка, докато се опитваше да я разгледа. Може и да е невинна — може и да не е. Той не хранеше същата сляпа вяра като комисаря. Но беше красива и му харесваше. Слейд реши, че ще му бъде трудно да се справи с харесването.

Въздъхна дълбоко и огледа стаята. Какъв избор има?

— Ще взема да се съжаля над вас, мис Уинзлоу… Страшно обичам книгите.

— Аз също — започна тя, но се наложи да се справи с още един от откритите му, невъзмутими погледи. — Наистина! — настоя през смях. — Просто не съм подредена. Договорихме ли се, господин Слейдърман? — подаде му тържествено ръка.

Той я стрелна с поглед — нежна и изискана, също като името и гласа й. Проклинайки за миг съдбата, която беше определила комисаря за неин кръстник, Слейд пое ръката й в своята.

— Договорихме се, мис Уинзлоу.

Джесика се смъкна от масата, като задържа ръката му между своите, когато той се опита да я изтегли. Някак си предварително знаеше, че ще бъде корава и силна.

— Какво мислите за задушени свински котлети?

Бяха крехки и вкусни. Слейд излапа три, след като стомахът му си спомни, че е пропуснал обеда. Да, помисли си той след парчето солен кейк, този случай има някои предимства пред онзи, който току-що беше приключил. Две седмици трябваше да кара само на студено кафе и изсъхнали сандвичи. А и партньорът му не представляваше такава приятна гледка, както Джесика Уинзлоу. През цялото време, докато траеше вечерята, тя умело направляваше разговора и накрая го хвана подръка, за да го поведе обратно към салона.

— Настанете се — покани го. — Ще ви налея бренди.

Когато тръгна през стаята, погледът му бе привлечен от бюрото.

— Това не беше тук сутринта.

— Какво? — С гарафата в ръце, тя погледна назад през рамо. — О, да, пристигна днес следобед. Знаете ли нещо за антикварните предмети?

— Не. — Огледа бегло бюрото, преди да се настани в едно от креслата. — Оставям това на вас, мис Уинзлоу.

— Джесика. — Наля и втора чаша и едва тогава приближи към него. — Джеймс ли да те наричам, или Джим?

— Слейд — отвърна той, след като пое едната чаша. — Дори майка ми престана да ми вика Джим още когато бях на десет.

— Имаш майка?

Спонтанната изненада в гласа й го накара да се усмихне.

— Всеки би трябвало да има.

Джесика се почувства като глупачка.

— Просто изглеждаш способен да се справиш с всичко съвсем сам.

Докато отпиваха от брендито, очите им се срещнаха над чашите. Джесика усети някакво мимолетно вцепенение, сякаш извън времето и мястото. Нима умовете им се докосват? — помисли си замаяно. Бяха ли тези усещания в момента неговите вихрени мисли? Или нейните? Течността се плъзна, гореща и силна, по гърлото й и я изтръгна обратно. Говори, заповяда си тя. Кажи нещо!

— Имаш ли и други близки? — успя да изрече. Слейд се взираше в нея и се питаше дали само си беше въобразил този миг на изумителна близост. Никога преди не беше изпитвал подобно нещо с жена, с никоя от любовниците си. Глупаво беше да смята, че ще го изпита с жена, която едва познава.

— Сестра — отвърна след време. — Учи в колеж.

— Сестра значи. — Джесика отново се отпусна и изхлузи обувките си. — Много хубаво. Докато бях малка, винаги съм искала да имам брат или сестра.