Нора Робъртс: Въпрос на избор

— Чарли ми каза, че имате нужда от малко помощ, мис Уинзлоу.

— Помощ — вдигна очи и се прокашля тя. — Да, и така би могло да се каже. Библиотеката… Вижте, съжалявам, че се налага да вървя точно когато пристигате, но помощникът ми е болен, а доставчикът ми е във Франция. — Вдигна китката си и направи гримаса към часовника. — Имах уговорка с клиент в магазина за преди десет минути.

— Не се притеснявайте. — Ако тази разсеяна дама може да върти бизнес, аз ще трамбовам доброволно по улиците, реши той, но в същото време й се усмихна любезно. — Така ще имам възможност да се настаня.

— Чудесно. Тогава ще се видим отново на вечеря. — Огледа се и отново изруга за ключовете.

— В ръката ви — обади се Слейд.

— Глупачка! — Джесика с въздишка разтвори стиснатите си пръсти и погледна ключовете в дланта си. — Колкото повече бързам, толкова по-зле става. — Вдигна развеселено поглед към него и отметна косата от раменете си. — Моля ви, не се занимавайте с библиотеката днес. Може толкова да се уплашите, че да избягате, преди да съм успяла да загладя нещата. Бетси… — Джесика хвърли поглед през рамо, докато тичаше към вратата. — Кажи на Дейвид, че е уволнен, ако стане от леглото. Чао!

Вратата се затръшна след нея. Бетси изцъка с език.

Десет минути по-късно Слейд вече оглеждаше покоите си. Бяха почти колкото апартамента, в който беше отраснал. На пода в спалнята имаше избелял килим, който разпозна, че не е стар, а старинен. В малката камина от черен мрамор спретнато бяха подредени дърва, готови за разпалване. Мина във всекидневната и видя стабилно бюро, върху което се мъдреха ваза с хризантеми, бронзово преспапие и перодръжка с паче перо. Без никакво колебание той ги разчисти, за да направи място за пишещата си машина.

Ако успее да подреди нещата, писането ще бъде не само прикритие. Когато няма да е бавачка, би могъл да свърши малко работа. Разбира се, трябва да се занимава и с библиотеката. Слейд въздъхна отчаяно и обърна гръб на машината, за да слезе отново на долния етаж. Премина през стаите, като запаметяваше разположението им с окото на полицай и описанието им с въображението на писател.

При този първоначален оглед на етажа Слейд не можа да открие никакъв недостатък във вкуса на Джесика. Само новобогаташите залагат на външната показност. Госпожица Уинзлоу предпочиташе меките тонове и изчистените линии. Същото важи и за дрехите й, помисли се той, припомняйки си сиво-кафеникавия цвят на блейзера и полата й. Но пък блузата, която носеше, беше в наситено, почти яркозелено. Това просто може да е признак за нещо друго.

Слейд спря, за да прокара пръсти по повърхността на пианото от палисандрово дърво. В сравнение с него простото очукано пиано, над което майка му така трепереше, ставаше само за разпалки. Сви рамене и мина към следващата врата.

Библиотеката. Докато оглеждаше най-голямата частна сбирка от книги, която беше виждал в живота си, той почувства миризмата на стара кожа и прах. За първи път, откакто беше влязъл в кабинета на Додсън, Слейд изпита удоволствие. Един бърз преглед му разкри, че книгите са доста четени, но и поставени подредени без никакъв ред. Прекоси стаята и изкачи стълбичките до второто ниво. Изобщо не са подредени, а само напъхани. Плъзна дългия си пръст по редичката томове — Робърт Бърнс се прекатури върху роман на Кърт Вонегът.

Много работа, каза си Слейд. Която би могла да му достави удоволствие, ако беше единствената му цел. Огледа се продължително около себе си и после разсеяно измъкна една книга. В момента нищо не може да направи за Джесика Уинзлоу, помисли си и се настани да почете.

Джесика рязко изви на паркинга пред магазина си, изпълнена с облекчение, че го вижда празен. Очевидно, клиентът й бе закъснял повече от нея. Или пък се бе уморил да я чака, и си бе тръгнал, намръщи се леко. Като се проклинаше полугласно, тя забърза да отключи входната врата. Мина бързо от прозорец на прозорец, като вдигаше наред всички щори. Без да забавя крачка, влезе в задната стая, хвърли чантата си и напълни малкото чайниче с вода. Отсипа малко на упорития бръшлян на задния прозорец и едва след това постави чайника на котлона. Беше стигнала почти до средата на стаята, когато се върна, за да запали газта под него. Вече доволна, влезе в основното помещение на магазина.

Не беше голямо, но пък и Джесика никога не беше имала такова намерение. Уютно, интимно. Да, точно така — помисли си тя, с нейния отпечатък върху него. Магазинът беше повече от бизнес за нея — той бе постижение и обич. Деловата част — фактури, сметки, счетоводни книги — тя поддържаше педантично. Целият й организаторски капацитет бе насочен в магазина и това вероятно беше причината за липсата на порядък във всичко останало.