Нора Робъртс - Сълзите на луната

Е, ако някога самата тя се гмурне — а понеже искаше деца, един ден все ще трябва да се омъжи — ще го направи при съвсем проста церемония.

Да, ще се омъжи в черква, защото такова е желанието на майка й — а и на баща й — за всичките им дъщери. Но дяволите да я вземат, ако се впусне с месеци да разглежда рокли и да прелиства каталози или да обсъжда предимствата и недостатъците на розите пред лалетата и какво ли още не.

Ще облече сватбената рокля и воала на майка си и сигурно ще носи жълти маргарити, защото има слабост към тях. И ще мине по алеята, хванала баща си под ръка, под звуците на гайди, а не на стар прашен орган. А после ще има тържество тук, в къщата. Голямо, шумно парти, на което всички ще поразхлабят вратовръзките си и ще се отпуснат.

И какво се е размечтала за такива неща, помисли си и поклати глава, застанала пред вратата на общата стая на двете й малки сестри Мери Кейт и Алис Мей?

Вмъкна се в ухаещата на момичета стая и изчака очите й да привикнат с тъмнината. После тръгна към издутината на леглото до задния прозорец.

— Мери Кейт, будна ли си?

— Будна е — обади се Алис Мей, а силуетът на главата и раменете й, заобиколени от купища разпилени къдрици, се очерта, когато се надигна от леглото. — И аз трябва да ти предам, че те мрази сякаш си отрова, и винаги ще те мрази до деня, в който напусне този свят и никога вече няма да ти проговори.

— Заспивай.

— Как, когато тя не престава да пълни главата ми с обиди по твой адрес? Наистина ли си я изблъскала от кухнята на Галахър, а поело си я ругала?

— Нищо подобно!

— Направи го — поправи я Мери Кейт със стегнат и хладен тон. — И, ако обичаш, Алис Мей, й кажи да разкара кльощавия си задник от спалнята ми.

— Каза да разкараш…

— Чух я, за Бога. Но нямам никакво намерение да си вървя.

— Щом тя не ще, аз ще изляза — обяви Мери Кейт и понечи да изпълни заканата си, но откри, че е прикована към леглото.

Шумът от приглушени ругатни и борба накара Алис Мей бързо да запали нощната лампа, за да наблюдава представлението.

— О, никога няма да я надвиеш, Кати, защото се биеш като момиче. Никога ли не си я слушала, когато ни учеше как да се бием?

— Престани да се дърпаш, кокошко! Как, по дяволите, да ти се извиня, като се опитваш да ми отхапеш ръката?

— Не ми е притрябвало цветистото ти извинение.

— Въпреки това ще го получиш, дори ако се наложи да ти го натикам в гърлото.

Понеже беше раздразнена и не й хрумваше нищо друго, Брена направи нещо много просто: седна върху сестра си.

— Брена е плакала. — Алис Мей, момичето с най-мекото сърце в цяла Ирландия, стана от леглото, за да застане до сестра си. — Хайде, хайде — заутешава тя Брена. — Не може да е чак толкова лошо, скъпа.

— Малка майчица — промърмори Брена и едва не заплака отново. Малката й сестра вече не беше бебе, а стройно и привлекателно девойче, на ръба да съзрее и да се превърне в жена. Но за това, реши Брена, ще се тревожи друг ден. — Върни се в леглото, мила. Ще ти настинат краката.

— Ще поседя тук. — Пъхна се в леглото и се опря на свитите колена на Мей Кейт. — И ще ти помогна да я държиш прикована. След като те е разплакала, поне да прояви добрината да те изслуша.

— И тя ме разплака — възрази Мери Кейт.

— Твоите бяха сълзи от гняв — заяви Алис Мей суховато, използвайки един от изразите на майка им.

— Май че и част от моите бяха такива. — Брена сви рамене и прегърна Алис Мей. — Тя имаше право да ми се разсърди. Държах се лошо. Кати, съжалявам за поведението си и за нещата, които наговорих.

— Наистина ли?

— Да. — Сълзите отново се надигнаха в гърлото и очите й. — Просто те обичам.

— И аз те обичам — изхлипа Мери Кейт. — И аз съжалявам. Казах ти ужасни неща. Не са истина.

— Няма значение. — Мръдна, така че Мери Кейт да се надигне, за да я прегърне. — Не мога да не се тревожа за теб — промърмори тя, заровила лице в косата на сестра си. — Пораснала си, знам, но ми е трудно да го възприема. С Морийн и Пати не е така. Морийн е само десет месеца по-малка от мен, а Пати се роди година по-късно. Но с вас двете… — Разпери ръце, за да прегърне и Алис Май. — Помня кога всяка от вас се появи и затова е някак различно.

— Но аз не правех нищо лошо.

— Знам. — Брена затвори очи. — Толкова си хубава, Кати. И сигурно искаш да изпробваш уменията си. Просто ми се ще да го правиш с момчета на твоята възраст.

— Правила съм го. — Мери Кейт вдигна глава от рамото на Брена и се усмихна през сълзи. — Мислех си да се придвижа едно ниво по-нагоре.