Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— На мен може и да не ми харесва появата на нов играч — обади се Гидиън, — но има логика, Мъл. Анита ни следи през цялото време. Възможно е Бърдит да ни помогне в това отношение. А бащата на Тия казва, че той има пари, така че можем да му продадем статуетките. Бих предпочел да стане така, отколкото отново да си имаме работа с онази кучка Анита. А и говорих с мама по телефона и тя ми съобщи, че вече се е запознала с Бърдит. Харесва го, има му доверие, а това е достатъчно за мен.

— Ще реша сам за себе си. Тия каза, че той ти оставил визитна картичка, нали? — запита Мълаки, като започна да осмисля новата информация. — Ще му се обадя и ще си уредя среща с него. Ако наистина е експерт по сигурността, би трябвало да може да оправи телефона ти, така че да не ни се налага да тичаме на улицата всеки път, когато искаме да се обадим на някого.

— Имаш нужда от въглехидрати — реши Клио. — Тия, има ли някакви въглехидрати тук?

— Ами… — Тия погледна нервно към кухнята. — Да… аз…

— Не се притеснявай. Аз ще проверя. И аз ставам нервна, когато нивото на въглехидратите ми спадне — съчувствено сподели тя с Мълаки.

— Не съм нервен.

Клио се надигна, приближи се към него и го ощипа по бузата.

— Ние сме хората, върху които си изкарваш яда, скъпи, така че сме наясно. Очевидно Съливановци не понасят пътуванията. Готиният също беше скапан, когато пристигнахме тук. Ама ти си много хубав — добави тя и наклони глава. — Вие, момчета, имате превъзходно ДНК.

Мълаки се засмя.

— Ти си невероятна.

— Абсолютно си прав. Хей, Тия, хайде просто да си поръчаме пица. Две големи пици ще свършат работа.

— Аз всъщност не ям… — Тия замълча, когато Клио се вторачи в нея.

— Ако се каниш да ми кажеш, че не ядеш пица, ще грабна пищов и ще те спася от окаяното ти съществуване.

Тия реши, че моментът не е подходящ да обсъжда вредността на мазнините или подозренията си, че е алергична към доматения сос.

— Ако телефонът наистина се подслушва и аз поръчам две големи пици, това ще се стори подозрително на подслушвача, нали?

— Може само да си помисли, че си лакомо прасе. Хайде да живеем опасно.

— Освен това в два часа имам среща за обяд, за която вече трябва да тръгвам.

— С кого ще се срещаш? — попита Мълаки, когато тя тръгна към спалнята си. — Тия?

— Нямаме право да влизаме в спалнята — промърмори Гидиън, преди брат му да последва Тия. — Тя е много стриктна в това отношение.

— Държи се като друг човек — отбеляза Мълаки, като пъхна ръце в джобовете си и се намръщи на вратата на спалнята. — Не знам дали това ми харесва.

— Като се има предвид какво стана през последните няколко дни, би трябвало да я разбереш. Все пак ни прибра в дома си — напомни му Клио. — А определено не беше задължена да го прави. Ти си замаял главата й. Чакай малко — спря го тя с вдигната ръка, когато той се завъртя ядосано към нея. — Не казвам, че и аз самата не бих постъпила по този начин, но когато една жена бездруго е с ниско самочувствие, пренебрежителното отношение от страна на харесвания мъж може наистина да я съсипе.

— Страхотен анализ.

— След като танцуваш гола няколко месеца, научаваш доста неща за мъжете — сви рамене Клио. — Май ще се харесаме, след като се опознаем по-добре, сладурче. Вече харесвам малкото ти братче, а и одобрявам вкуса ти към жени — добави тя, като кимна към спалнята.

— По-късно ще ми обясниш как танцуването гола те превръща в психолог, но засега… — Мълаки замълча и удари с юмрук по вратата на спалнята. — Тия, къде, по дяволите, отиваш?

Вратата се отвори и тя излезе. Мълаки усети нежен парфюм. Тия се бе начервила и облякла с елегантно черно сако. Стомахът му се сви от ревност.

— С кого ще обядваш? — раздразнено попита той.

— С Анита Гай — спокойно отговори Тия и отвори чантата си, за да провери съдържанието й. — Мога да ви поръчам пица от телефонната кабина на улицата.

— Страхотно. Благодаря ти. Великолепно сако — обади се Клио.

— Наистина ли? Ново е. Не бях сигурна дали… Е, няма значение. Би трябвало да се върна към четири или четири и половина.

— Само една минутка — спря я Мълаки, като затисна вратата. — Ако мислиш, че ще ти позволя да излезеш оттук и да обядваш с една жена, която наема убийци, значи си си изгубила ума.

— Не викай и не ми казвай какво да правя.

Стомахът й се сви от нерви и й се прииска да се върне, но успя да прояви воля.

— Не си началник нито на мен, нито на малката ни група — решително каза тя. — А сега, направи ми път! Ще закъснея.