Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Джак отиде до старинен шкаф със стъклени витрини и го отвори.

— Представи си изненадата ми, когато открих, че семейство Съливан също имат връзка с това.

Той се обърна и вдигна третата орисница.

— Тя е тук — промълви Ребека и се надигна с разтреперани крака. — Била е тук през цялото време!

— Да — кимна Джак и й я подаде. — Още откакто дядо затвори вратите на „Браунис“ преди двадесет и шест години.

Ребека задържа статуетката в ръката си, като преценяваше тежестта й и оглеждаше хладното, почти тъжно, сребърно лице. Нежно прокара пръст по плитката вдлъбнатина в левия ъгъл на основата. Там, където Атропа трябваше да се свърже с Лахезис.

— Още една нишка, още един цикъл. Какво ще правиш сега?

— Ще я взема с мен в Ню Йорк, ще преговарям с Клио Толивър за нейната, а после ще помисля как да измъкна твоята от Анита.

— Не забравяй, че първата е моя — каза Ребека, като му върна фигурката. — Й аз ще дойда в Ню Йорк.

— Ще се върнеш в Коув — поправи я той. — И ще стоиш на един океан разстояние от Анита.

Ребека тръсна глава упорито.

— Ще дойда в Ню Йорк! Независимо дали с теб или сама. Проклета да съм, ако позволя ти или братята ми да свършите всичко без мен. По-добре се примири с мисълта, че няма да седя в ъгъла и да чакам мъжете да свършат работата.

— Ето, видя ли? — каза Мери, като поднесе второ парче пай на мъжа си. — Какво ти казах? Много по-добра от онази, за която се бе оженил, Джак. А сега седни и си довърши десерта, Ребека. Разбира се, че ще отидеш с него в Ню Йорк.

Мери се усмихна доволно, а Ребека седна на мястото си и набоде парче пай.

— Благодаря ви, госпожо Кънингам. Чудя се дали да се отбия в Дъблин и да си купя някакви дрехи за пътуването или да изчакам и да купя всичко необходимо в Ню Йорк. Взех си само един комплект за преобличане.

— О, ако бях на твое място, щях да изчакам. В Ню Йорк можеш да се позабавляваш чудесно с пазаруването.

— Не отиваме на разходка — рязко каза Джак.

— Не прекъсвай баба си — меко му отвърна Ребека.

— Предай се, момче — намеси се и Стивън. — Повече сме от теб.

Мълаки знаеше как точно да се държи с Тия още от първия поздрав. Щеше да й се извини отново, разбира се. В това не можеше да има съмнение. И щеше да използва целия си чар и способности за убеждаване, за да смекчи отношението й.

Дължеше й го. В това също нямаше съмнение. Заради финансовата подкрепа, а и най-вече заради помощта, която бе оказала на брат му.

Можеше да й се отплати за това като запази отношенията им само професионални. Приятелски, но резервирани. Мислеше, че я познава достатъчно добре, за да прецени, че тя би предпочела да е така.

А след като оправеха отношенията си, щяха да се заемат с работа.

Той и Гидиън щяха да се нанесат в хотел. Естествено, нямаше да продължат да й се натрапват. Но Мълаки се надяваше да успее да я убеди да позволи на Клио Толивър да остане при нея. По този начин щеше да е сигурен, че и двете са в безопасност. А и най-важното — нямаше да му се пречкат.

Поизморен от пътуването, той почука на вратата на апартамента й. Надяваше се, че гостоприемството й ще му осигури една студена бира.

Тия отвори вратата и той мигновено забрави за бирата и внимателно планирания си подход.

— Подстригала си се — възкликна той и без да мисли, се протегна и погали късата й коса. — Прекрасна си!

Тя не отскочи назад, тъй като бе работила часове върху волята си, но все пак се отдръпна.

— Влез, Мълаки. Остави си багажа — покани го тя. — Надявам се, че пътуването ти е минало добре.

— Чудесно, благодаря. Тази прическа наистина ти отива — каза той, като остави багажа си, без да сваля очи от нея. — Изглеждаш великолепно. Липсваше ми, Тия.

— Искаш ли да пийнеш нещо?

— С удоволствие. Съжалявам, дори не ти благодарих, че плати билета ми.

— Това е бизнес — отвърна Тия, обърна се и влезе в кухнята.

— Променила си не само косата си.

— Може би.

Тия реши, че и Мълаки предпочита бира също като брат си, извади една от хладилника и се протегна към шкафа, за да вземе чаша.

— Май ми се наложи да се променя.

— Съжалявам за начина, по който се държах, Тия.

Горда със себе си, тя отвори бирата и я наля, без ръцете й да затреперят.

— Имаш предвид отношението към мен, нали?

— Да. Бих могъл да се извиня и да обясня — отговори той, като пое чашата от ръцете й и я погледна в очите. — Вероятно дори бих успял да те накарам да приемеш оправданията ми, но няма да го направя. Не бих могъл да ти обясня колко съжалявам, че те излъгах.