Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Предполагам, че вече няма да ходиш по прослушвания.

— Шегуваш ли се? — извика Клио. — Ще помързелувам една-две седмици, а после ще отида на всяко прослушване, което агентът ми, онзи кретен, успее да ми осигури. Знаеш как е, Мики. Човек трябва да танцува.

— Може би ще успея да ти осигуря участие в хора на „Целуни ме, Кейт“.

— Наистина ли? Страхотно! Кога?

— Ще поговоря с режисьора довечера.

— Казах ти, че късметът ми се усмихва.

Тази мисъл не я напусна през цялото време, докато се возиха в асансьора.

— Трябва да изчезвам — каза тя, когато излязоха на улицата. — Отивам да се видя с Гидиън.

— Защо не дойдете на представлението довечера? Ще ви запазя две места и ще мога да те запозная с режисьора.

— Добре. Обичам те, Мики! — извика тя и го целуна шумно. — Слушай, ще се видим у вас след един-два часа. Ще купя огромна бутилка шампанско.

— Купи две. Ще се напоркаме след представлението.

— Готово. Обичам кльощавото ти черно тяло, Мики.

— А аз обичам закръгленото ти бяло тяло, Клеопатра.

Той се отправи на запад, а тя — на изток. Докато пресичаше улицата, Клио погледна назад и се захили като луда, когато Мики й изпрати въздушна целувка. После тръгна напред с пружинираща стъпка. Точно навреме. Щеше да се види с Гидиън на ъгъла на Петдесет и първа улица и Пето авеню. Можеха да хапнат по една пица. Щеше да му каже, че се нуждае от още един-два дни, за да вземе статуетката.

Това нямаше да му хареса, но тя щеше да го успокои. А когато на следващия ден му връчеше четиристотин хиляди долара, Гидиън нямаше да има право да мрънка.

Щеше да го убеди да остане в Ню Йорк известно време. Може би Мики беше прав за отношенията им. Не за романтичната страна, разбира се, тя не влизаше в плановете й. Но Клио се чувстваше добре, когато беше с Гидиън. Харесваше и солидната, и неспокойната му страна. Нямаше нищо лошо в това да прекара известно време с него, нали?

Блясъкът от витрина на бижутерски магазин привлече вниманието й и я накара да се приближи до стъклото. Искаше да купи на Мики нещо, за да му благодари за помощта. Нещо екстравагантно.

Клио разгледа златните верижки — прекалено обикновени, после камъните — прекалено натруфени. После премина към следващата витрина и възкликна леко, когато видя тънка златна верижка за глезен, украсена с рубини.

Реши, че верижката бе направена сякаш за Мики и наклони глава, за да види цената й.

Замръзна в тази поза, приведена леко и почти залепила нос във витрината, когато улови отражението в стъклото.

Познаваше това лице. Макар да беше в профил и да се правеше, че оглежда колите, тя го позна. Едва не го бяха прегазили на улицата в Прага.

Мамка му! Мамка му! Мамка му! Тя се изправи, после тръгна небрежно към следващата витрина. Той не я последва, но се изви към нея.

Шибаната Анита Гай! Деловата професионалистка. Беше изпратила горилите си след Клио. Е, това беше направо страхотно. Сега бяха в Ню Йорк. Това беше територията на Клио.

Тя тръгна напред бавно, сякаш разполагаше с цялото време на света. Мъжът пое след нея, като внимаваше да не се приближи прекалено много. Тя влезе в международната бижутерска борса и тръгна по претъпканите пътеки сред сергиите. Той вървеше упорито след нея, като клатеше глава и се мръщеше на търговците, които му предлагаха стоката си.

Клио спринтира. Дългите й крака взеха за миг разстоянието до страничната врата. Тя профуча през нея и до отсрещната страна на улицата, където блъсна един мъж, който се канеше да се качи в такси.

Той се препъна назад и изруга, но тя вече беше в таксито.

— Настъпи газта! Вземи пет пресечки за минута и ще получиш двайсетак.

Тя извади банкнотата от джоба си и я размаха. В същия момент видя преследвача си, който тичаше през улицата. Клио бутна в процепа банкнотата и извика:

— Мърдай!

И таксито изфуча.

— Мини през Парк — нареди му тя, като се завъртя, за да може да наблюдава задното стъкло. — Карай към Петдесет и първа и оттам към Пето. Да, страхотно — ухили се тя и махна на мъжа, който се втурна след таксито. — Вече е побеснял от ярост.

Все още гледаше назад, когато стигнаха до „Медисън“. Завиха надясно по Парк Авеню и тя се отпусна на седалката.

— Петдесет и първа и Пето — повтори тя спокойно. — Остави ме на източния ъгъл.

— Страхотно возене, госпожице. Само няколко пресечки.

— Получавам онова, за което си плащам.

Тя изскочи на ъгъла и грабна ръката на Гидиън.

— Закъсня — започна той, но Клио вече тичаше.