Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Как?

— С танците и театъра — отговори Мики драматично, като протегна крак елегантно. — С дружбата си с хора като мен. Не само чернокож, но и гей. Чернокож балетист хомосексуалист. Господи! Сметана? Захар?

— Не, благодаря. Чисто — каза Гидиън.

— Аз пък го пия с много захар — усмихна се Мики. — И теб нямаше да те хареса — добави той, като подаде чаша на Гидиън. — Имам предвид бащата на Клеопатра.

— Така ли? Майната му — каза Гидиън, вдигна чашата си като за тост и отпи. — Господ да те благослови.

— Пий, скъпи.

Мики натопи филии френски хляб в яйцата и добави:

— Ние с теб ще се разберем чудесно.

Така и стана. Унищожиха половин хляб, кана кафе и почти цял литър портокалов сок.

Докато Клио се присъедини към тях, Гидиън вече не виждаше нищо странно в златистия слип, татуировката на дракон на лявото рамо на Мики, нито в това, че друг мъж го наричаше „скъпи“.

— Сладурче, не съм сигурен, че постъпваш правилно.

— Постъпвам умно — настоя Клио, — а това винаги е правилно.

— Ще прецакаш нещата с Гидиън — каза Мики, като поклати глава.

Вървяха по оживения Бродуей и си проправяха път през тълпата.

— Имам добро предчувствие за вас двамата, а ти ще прецакаш нещата още преди да са започнали.

— Прекалено си романтичен.

— Романтиката превръща секса в изкуство. Без нея, би било чисто животинска история.

— Затова сърцето ти е разбито толкова често, Мики, а моето — не.

— Би ти се отразило добре.

— Не се цупи — помоли го Клио, но тъй като знаеше, че той и бездруго ще го направи, го прегърна през кръста, когато завиха на ъгъла на Седмо авеню и Петдесет и втора улица и се отправиха на север. — А и правя това не само за себе си, но и заради него. След като Анита получи орисницата, ще го остави намира, а той ще спечели много пари. Все пак статуетката е моя. Не съм длъжна да деля парите с никого, но ще го направя.

Клио го стисна за ръката и влязоха в банката.

— Да действаме колкото се може по-бързо. Ако не се видя с него до един, ще започне да задава въпроси. А и — добави тя, като сниши глас, когато влязоха в тихото фоайе, — той самият се занимава с нещо в момента, иначе никога нямаше да ми позволи толкова лесно да отида някъде сама.

— Проблемът ти, Клеопатра, е, че си циничка.

— Опитай да работиш няколко месеца в стриптийз клуб в Чехия — промърмори тя — и ще видим дали няма да се върнеш с един куп комплекси.

— Но ти потегли без такива, скъпа — посочи Мики.

Тя завъртя очи и се приближи до чиновничката.

— Искам да наема сейф.

Когато излязоха обратно на Седмо Авеню, орисницата бе заключена на сигурно място в сейфа. И тя, и Мики имаха ключове за него. Според Клио, така беше най-разумно. Ако се случеше нещо лошо, което тя не очакваше, той можеше да вземе статуетката вместо нея.

— Добре, сега ще се обадя и ще уредя срещата. Някъде на обществено място — добави тя, като протегна ръка към мобифона на Мики. — Където обаче няма вероятност да се появи някой, който би могъл да ни познае.

— Звучи като шпионски трилър — ухили се Мики, който обичаше мелодрамите, и й подаде телефона.

— Това е само бизнес. А аз имам подходящата стока. Клио извади листчето, където бе записала номера на „Антики Морнингсайд“, и набра, докато вървяха към Шесто авеню.

— Анита Гай, моля. Обажда се Клио Толивър. Мисля, че тя знае името ми и ще поиска да говори с мен. Веднага. Ако не се съгласи, кажете й, че се обаждам, за да обсъдим цената на съдбата. Да, точно така.

Взела собствената си съдба в ръце, Клио зави наляво по Пето авеню и загуби Мики за момент, когато той се залепи за витрината на бижутерски магазин.

— Стой при мен и не бъди такава глезла — каза тя и го дръпна за косата. — Това е сериозен бизнес.

— О, а ти звучиш сурово и решително — отбеляза Мики. — Като Джоан Крауфорд, не, не, като Барбара Стануик в „Двоен удар“. Жена с топки.

— Млъкни, Мики — нареди му Клио и едва сдържа смеха си, когато Анита Гай се обади.

— Клио? — Гласът не звучеше сурово и решително, а мек и топъл като кадифе. — Нямаш представа колко се радвам да те чуя.

Според Клио, лекотата, с която Анита се съгласи с условията на срещата, беше добър знак. Тя си припомни дивото препускане из Европа и поклати глава. Мъже. Вечно трябваше да надуват мускули и да превръщат една обикновена делова сделка в кавга.

Нищо чудно, че всичко в света беше толкова объркано.