Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Тия се поколеба, но не можа да намери основателна причина да не отговори.

— Твърди, че Анита откраднала една от орисниците от него. Но тъй като вероятно езикът му би изсъхнал, ако опиташе вкуса на истината, силно се съмнявам дали това е вярно. Е, всичко това беше много интересно, но прекъснахте работата ми.

— Имате визитната ми картичка. Помислете по въпроса и се свържете с мен.

Джак се приготви да си тръгне, после се обърна и я погледна.

— Ако знаете нещо, внимавайте къде стъпвате. Анита е змия, Тия. От онези, които обичат да поглъщат меки, красиви създания.

— А вие какъв сте, господин Бърдит?

— Аз съм човек, който цени и уважава капризите на съдбата.

Мълаки Съливан, повтори си Джак, докато излизаше. Изглежда, щеше да му се наложи да предприеме пътешествие до Ирландия.

Пътуването от Лондон до Ню Йорк е дълго и на човек му се струва още по-дълго, когато е заклещен на средна седалка с размера на пощенска марка между една жена, чиито крака са дълги почти колкото неговите, и мъж, който използва лактите си като тесли.

Всичко това, съчетано с групата младежи, развилнели се във второкласната кабина, и бебето два реда пред тях, което счупи световния рекорд за непрекъснат плач, правеше съня невъзможен.

Гидиън се опита да се съсредоточи в книгата си, но дори великолепната проза на Стайнбек не можеше да го завладее достатъчно. Затова прекара часовете в размисъл и огледа от всички страни кашата, в която той и семейството му се бяха забъркали.

Оцеля от полета, после изтърпя агонията на митническата проверка и прибирането на багажа. Беше готов на убийство, за да може да положи измъченото си тяло на равна повърхност.

— Сигурна ли си в този твой приятел? — обърна се той към Клио.

— Слушай, помоли ме да се сетя за някой приятел в града, който да ни подслони за няколко дни, без да задава излишни въпроси, тъй като си прекалено стиснат, за да извадиш пари за хотел. Е, този приятел е Мики.

— На този етап не мога да си позволя да платя проклетия хотел. А и не знам дали мога да се доверя на човек, наречен Мики — промърмори Гидиън.

— Успокой топката.

Клио си пое дълбоко въздух, когато тръгнаха към изхода. Вече бяха в Ню Йорк.

— Трябваше да поспиш в самолета — добави тя. — Аз спах като заклана.

— Знам. И заради това ще те мразя до края на живота си.

— Мрън, мрън, мрън. Хич не ми пука — ухили се тя, като излезе навън в адския шум и миризмата на изгорели газове. — О, Господи, върнах се!

Гидиън се надяваше да подремне в таксито, но шофьорът бе пуснал някаква умопомрачителна индийска музика по радиото.

— Откога познаваш Мики?

— Не знам. Шест-седем години. Не съм сигурна. Имахме няколко номера заедно.

— И той ли е стриптийзьор?

Клио завъртя очи.

— Не, не е стриптийзьор. Балетист е. Също като мен. Слушай, приятел, танцувала съм на Бродуей.

Това беше вярно, макар и за съвсем кратко време.

— Бяхме партньори в новата постановка на „Брилянтин“. Ходихме заедно по турнета.

— Имахте ли интимни отношения?

— Не — отговори тя и се ухили. — Много по-вероятно е Мики да налети на теб, отколкото на мен.

— О, страхотно!

— Не си хомофоб, нали?

— Не мисля — отвърна Гидиън, който се чувстваше прекалено изморен, за да анализира вижданията си по въпроса. — Просто запомни легендата ни и се придържай към нея.

— Млъкни, готин. Скапваш завръщането ми у дома.

— Ама че жена — промърмори той и затвори очи. — За цяла седмица нито веднъж не каза името ми.

Клио го погледна и се усмихна. Гидиън беше смачкан и изморен, но изглеждаше ужасно сладък. Щеше да се почувства много по-добре след един-два дни. След като тя изпълнеше плана си.

Той не бе единственият, който бе мислил в самолета.

Първата й задача беше да занесе статуетката на безопасно място. Да речем, в банков сейф. После щеше да се свърже с Анита Гай и да започне сериозни преговори.

Реши, че може да поиска цял милион за фигурката. А тъй като беше почтено момиче, щеше да раздели парите с Гидиън.

Шестдесет на четиридесет.

Е, той щеше да мрънка, но тя щеше да се справи с него. Все пак му предлагаше нещо сигурно. Никога нямаше да може да изтръгне първата орисница от жена като Анита. Не и в този живот. А ако искаше да се втурне в търсене на третата фигурка, щеше да има поне финансова подкрепа.

Правеше му услуга. Отплащаше му се за това, че я доведе в Ню Йорк и й показа пътя към солидна банкова сметка. Шестстотин хиляди долара щяха да й свършат добра работа.