Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

Не бил пестелив и макар според собственото му признание да благовеел пред прелестите на млади, закръглени дами, останал верен на съпругата си си през почти четиридесетгодишния им брак.

Според Тия, това също се дължеше на работническия му произход.

Като писател обаче Хенри търпеше редакция.

Беше безкрайно обстоятелствен относно разни вечери и описваше храната толкова подробно, че Тия едва ли не усещаше вкуса на омарите или телешкото. Говореше за другите гости също така подробно и Тия започваше да си представя музиката, тоалетите и разговорите. И точно когато се почувстваше увлечена, той започваше да говори за бизнес, за инвестиции и лихви, както и да излага собственото си мнение за политиката.

Но все пак, докато четеше дневника, Тия усети симпатия към Хенри. Той бе готов да набие на кол президента Уилсън, когото не одобряваше, или да възхвалява до небесата Чърчил, когото боготвореше, а между двете мнения можеше да се прочете ода за агнешката плешка, която бе ял предишната вечер.

В същия пасаж той хвалеше внуците си или цитираше статия от вестник, която обсъждаше вечерната рокля на някоя от дъщерите му. Описваше с удоволствие вилата, която строеше, и добавяше щастливо, че ще е по-грандиозна и по-скъпа от къщата на Вандербилт.

Тия научи, че Хенри обичал да харчи пари, да се грижи за децата и внуците си и смятал добрата храна за едно от най-големите удоволствия на света.

Гордостта му от „Антики Уайли“ бе неимоверна, а амбицията му да го направи най-престижния антикварен магазин го бе ръководила цял живот. От тази амбиция произлизаха и интересът, и желанието му да притежава трите орисници.

В това отношение бе свършил доста добра работа. Беше открил Клото във Вашингтон през есента на 1914. Солидна част от дневника бе посветена на доволните му хвалби от сделката и покупката на сребърната орисница само за четиристотин двадесет и пет долара.

Хенри беше нарекъл това „пладнешки обир“ и Тия бе съгласна с него.

Самият той почти бе откраднал статуетката, която щеше да бъде открадната от самия него след по-малко от година.

Но старият Хенри, без да може да предвиди собствената си съдба, продължил да се ослушва. Издирването на статуетките му доставяло същото удоволствие както обилна вечеря от седем блюда.

През пролетта на следващата година, открил Лахезис у богат адвокат на име Саймън Уайт — Смит от Лондон.

Купил билети за себе си и за жена си, Едит, за прокълнатия кораб с вярата, че ще успее да придобие втората орисница за себе си и за „Уайли“, а след това да тръгне по следващата следа — към Атропа.

Събирането на трите орисници било най-голямата му амбиция. В името на изкуството, а и за да направи „Уайли“ още по-известна и уважавана фирма.

Тия си водеше бележки, докато четеше. После щеше да провери фактите и да използва подробностите от дневника, за да открие нови факти.

Самата тя вече имаше амбиция и желание и макар те да произлизаха от наранената й гордост и гняв, бяха не по-слаби от тези на прапрадядо й.

Щеше да открие орисниците и да си възвърне собствеността на Хенри.

Щеше да ги открие с грижливи проучвания, логика и справки, точно както бе постъпил Хенри. А после щеше да изненада баща си, да победи хитрата Анита Гай и да прецака проклетия Мълаки Съливан.

Когато телефонът й звънна, Тия седеше до бюрото с очила на носа и пиеше хранителна добавка с протеини. Както винаги когато работеше, тя си каза, че трябва да остави телефонния секретар да се включи. Но както винаги, се притесни, че може да е нещо спешно, с което само тя би могла да се справи.

Тия издържа две позвънявания, после вдигна.

— Ало?

— Доктор Марш?

— Да.

— Бих искал да поговоря с вас за работата ви. За определени области от работата ви.

Тия се намръщи, объркана от непознатия мъжки глас.

— Моята работа? Кой се обажда?

— Мисля, че имаме общи интереси. Е… с какво сте облечена?

— Моля?

— Обзалагам се, че носите копринени бикини. Червена коприна…

— О, за бога! — извика Тия и затръшна телефона. Притеснена и уплашена, тя се сви и се залюля напред-назад.

— Перверзник. Ще си взема нов номер, който да не е вписан в указателя — промърмори тя нервно.

Взе дневника и бързо го върна на мястото му. Всяка жена би си помислила, че когато е вписана в указателя като Т. Дж. Марш, това би я предпазило от обажданията на разни извратени типове.

Тя се замисли и извади указателя, за да потърси номера на телефонната компания, когато на вратата й се позвъни.