Нора Робъртс - Море от обърнати сърца

— Какво става?

— Ще се повозим на метрото, готин. Не си видял Ню Йорк, докато не се качиш на влака.

Около Рокфелер Сентър се бяха струпали безброй туристи. Още по-добре — осигуряваха им чудесно прикритие. Клио се втурна надолу по стълбите към спирката на метрото.

— Аз черпя — каза тя и зарови в чантата си за дребни.

Когато най-после стъпиха на перона, тя си пое дъх.

— Ще слезем на площад „Вашингтон“. Ще пообиколим Вилидж. Ще те разведа по всички интересни места и ще обядваме някъде.

— Защо?

— Защото човек трябва да яде.

— Защо тичаме като луди към метрото, за да се метнем на влак към някакво си село 1 1 Вилидж — името на бохемския квартал в Ню Йорк означава и село. — Б.пр. ?

— Става дума за Гринич Вилидж, глупчо. А ще се повозим с метрото, за да съм сигурна, че съм се отървала от сянката. Зяпах в една витрина на Пето Авеню, когато забелязах един от приятелите ни от Прага.

Гидиън я стисна за ръката. Грохотът на наближаващия влак разтърси въздуха.

— Сигурна ли си? — извика Гидиън.

— Абсолютно. Има лице като тава. Плоско, кръгло и лъскаво. Отървах се от него, но може да се върти наоколо, затова по-добре да не рискуваме.

Клио влезе във влака и се просна на една от седалките. Потупа мястото до себе си и се ухили.

— Хей, нови реклами!

Тя кръстоса крака и посочи към реклама на испански за лекарство за кашлица.

— Ще мога да си поприпомня испанския.

— Какво си направила, Клио?

— Какво имаш предвид? Току-що ти казах. Представи си само! Онзи задник си мислеше, че може да ме проследи в собствения ми град.

— И той съвсем случайно вървеше по същата улица по същото време като теб? Не мисля така.

— Всъщност, Пето е авеню, а не улица и…

Той стисна ръката й.

— Какво си направила? Къде е Мики?

— Ей, приятел, я се успокой. Свършихме малко работа, поразходихме се малко. Това е свободна страна. Реших да позяпам по витрините на път за срещата с теб, а Мики се прибра да подремне. Той не е свикнал да става рано, а ти го събуди призори.

— Как е знаел къде да те намери?

— Слушай…

— Каза, че си се отървала от него. Само от единия? Ами другия?

Гидиън успя да скапе доброто й настроение.

— Откъде, по дяволите, да знам? Да не са сиамски близнаци?

— Колко време след като се разделихте с Мики го видя?

— Господи, няколко минути. Една-две пресечки. Какво толкова…

Клио замълча стреснато, когато се усети.

— Мислиш, че другият е тръгнал след Мики? Това е лудост. Той не участва в това.

Но тя осъзна, че бе направила Мики съучастник в историята и ръката, която Гидиън беше хванал, затрепери.

— Добре де, може да са решили да проследят и него. Ще слезем на следващата спирка и ще му звънна на мобифона, за да го предупредя. Той ще се отърве от опашката лесно, също като мен. Даже ще се изкефи.

Но ръцете й бяха ледени, когато излязоха на Тридесет и четвърта улица и най-после намериха телефон. Тя набра номера с разтреперани пръсти.

— Изкара ми акъла — промърмори тя. — Почакай само да кажа на Мики. Ще се побърка от смях. Отговори, по дяволите! Вдигни телефона.

След две позвънявания се обади записаният жизнерадостен глас на Мики.

— Зает съм, скъпи. Надявам се с нещо хубаво като правенето на любов. Остави съобщение и Мики ще ти звънне.

После се чу прочутата му целувка.

— Изключил си е телефона — каза Клио, като си пое дъх, за да се успокои. — Прибрал се е у дома и си е легнал, затова е изключил телефона.

— Пробвай домашния му телефон.

— Ще го събудя, а той мрази да го вдигаш от сън — каза Клио, но набра номера.

Телефонът звънна четири пъти. Клио се подготви да чуе поредния запис, но Мики отговори. В мига, когато чу гласа му, тя разбра, че приятелят й си има големи неприятности.

— Мики…

— Не се връщай тук, Клио! — извика той, после се чу вик, трясък и отново името й. — Бягай!

— Мики…

Втори трясък и кратък писък накараха ръцете й да се изпотят. Телефонът заглъхна, но Клио продължи да вика името му.

— Престани! Престани! — изтръгна Гидиън слушалката от ръката й.

— Измъчват го. Трябва да отидем там. Трябва да му помогнем.

— Обади се в полицията, Клио — стисна я той за раменете. — Обади им се веднага. Дай им името и адреса му. Прекалено далеч сме, за да му помогнем.

— Полицията.

— Не си давай името — добави Гидиън, докато Клио, набираше 911. — Само неговото. Накарай ги да побързат.

— Свържете ме с полицията. Имам нужда от помощ — извика Клио, без да обръща внимание на спокойния глас на телефонната операторка. — Мики… Майкъл Екс, 445 Западна Петдесет и трета улица, апартамент 302. Точно до Девето авеню. Трябва да побързате. Помогнете му! Измъчват го. Нараняват го.