Нора Робъртс - Заливът на тайните

Значи си говори сам, отбеляза Дру. Е, не бе нещо кой знае колко странно. Тя водеше цели разговори със себе си наум. А понякога и на глас, когато наоколо нямаше никой.

— Кухнята — започна Дру.

— Тя няма значение. — Като се начумери, той огледа тавана. Погледът му бе напрегнат и съсредоточен, забеляза Дру, като го наблюдаваше.

След няколко секунди, докато го гледаше как стои притихнал и мълчалив и зяпа тавана, й стана смешно.

— Има ли някакъв проблем с тавана? Увериха ме, че покривът е здрав и не тече. А аз със сигурност знам, че не капе. Преживях няколко големи бури под него.

— Имате ли нещо против да направя прозорци на покрива? За моя сметка.

— Не знам. Предполагам, че…

— Ще стане.

Той отново се разходи из стаята, като вече разполагаше в ума си платната, боите, статива, работната маса, полиците за бурканчета и материали. Трябваше да сложи един диван или поне легло, помисли си Сет. По-добре легло, в случай че работеше до късно и не му се връщаше през нощта до къщата на Кам и Ана.

— Има достатъчно място. Добро е. И с прозорците на покрива ще стане супер. Вземам го.

Тя си каза, че всъщност не бе дала съгласието си за прозорци на тавана. Но пък нямаше никаква причина да му откаже.

— Наистина беше бързо решение, както обещахте. Не искате ли да видите кухнята и банята?

— Предполагам, че си имат всичко, което една кухня и баня трябва да имат.

— Да. Няма вана, а душ.

— Нямам намерение да вземам вана с мехурчета и да се излежавам с часове в нея. — Той отново се върна към предните прозорци. — Чудесна гледка.

— Така е, много е впечатляваща. Не ми е работа да ви питам, но предполагам, че има поне няколко места, където можете да отседнете, докато сте тук. Защо ви е необходим и този апартамент?

— Аз нямам намерение да живея тук. Ще работя. Трябва ми ателие. — Той се обърна. — Отседнал съм при Кам и Ана, живея в моята детска стая и тя напълно ме устройва. Може би по-нататък ще си взема нещо само за мен, но това няма да стане, докато не намеря точно онова, което искам. Защото не съм дошъл само временно в Сейнт Крис. Върнах се тук завинаги.

— Разбирам. Значи ателие. Това обяснява прозорците на тавана.

— Ще бъда по-добър квартирант от Тери. Уверявам ви — рече той, като почувства колебанието й. — Няма да има шумни купони, нито крещящи запалянковци, наливащи се с бира, докато гледат мача по телевизията. Все неща, с които тя е доста известна. И освен това съм по-надежден.

— В смисъл?

— В смисъл, че няма да идвам всеки път да ви се оплаквам, когато кранчето протече, защото ще си го поправя сам.

— Охо, това наистина е десет точки във ваш плюс.

— Колко ми трябва? Само достатъчно просторно място за ателие. Искам да започна да работя. Какво ще кажете за шестмесечен договор?

— Имах намерение да бъде поне за една година.

— Но шест месеца ще ни дадат възможност да се разделим безболезнено, ако нещата не потръгнат и възникнат конфликти.

Дру сви устни, докато обмисляше предложението, което също й прозвуча двусмислено.

— Добре, съгласна съм.

— Колко пари искате?

Тя му каза месечния наем.

— Искам освен това първия и последния наем в аванс, когато подпишем договора. И още един наем като депозит.

— Добре. Много сте предпазлива.

Сега тя се усмихна.

— Тери ме ядоса. Вие ще трябва да платите заради нея.

— Няма да ми е за пръв път да плащам заради нея. Ще ви дам парите утре. В неделя съм зает със семейството, но ще поръчам прозорците. Иска ми се да започна да пренасям вещите си веднага.

— Добре. — Кой знае защо мисълта, че той щеше да рисува над нейния магазин, й бе особено приятна, а също и че сградата щеше да бъде пълна.

— Е, поздравявам ви — рече Дру и му подаде ръка. — Вече имате ателие.

— Благодаря. — Той стисна ръката й и я задържа. Помисли си отново, че няма пръстен. Но пък имаше дълги, елегантни пръсти и на ноктите й нямаше лак.

— Обмислихте ли предложението ми да ви рисувам?

— Не.

Усмивката му се разшири при този ясен и категоричен отговор.

— Пак ще си говорим.

— Не се влияя от приказки. Няма да ме убедите. Нека още от сега да ви е ясно, преди да започнем нашите удовлетворяващи и двете страни бизнес отношения.

— Добре, така да бъде. Имате силно и красиво лице. Като художник и като мъж винаги съм бил привличан от силата и красотата. Художникът иска да ги преведе на езика на изкуството. А мъжът иска да им се радва и възхищава. Така че искам да ви рисувам и искам да бъда с вас.