Нора Робъртс - Заливът на тайните

— Тогава нека да бъда непредсказуем. Ще ми помогнете ли?

— Момент. Имам нещо отзад, което сигурно ще ви хареса.

Когато тя се обърна и излезе през страничната врата, Сет си помисли, че всъщност тя бе нещото тук, което най-много му харесва. При тази мисъл сърцето му направи неочакван скок.

Филип сигурно щеше да одобри класическата чиста линия на костюма й с цвят на узряла праскова. Итън сигурно щеше да се чуди как да й помогне в работата по магазина. А Кам… ами Кам просто щеше да я огледа и да се ухили.

Сет имаше чувството, че носи по малко и от тримата у себе си.

Момичето се върна с ръце, пълни с екзотични цветя, чиито чашки с цвят на патладжан сякаш бяха покрити с восък.

— Кала-лилия — обясни тя. — Елегантна, естествена, класическа и с необикновен цвят.

— Заковахте в десетката. Тя е точно такава.

Дру постави цветята във ваза с формата на конус.

— Следващата?

— Добра, топла, старомодна и консервативна в най-добрия смисъл на думата. — Само като си помисли за Грейс и се усмихна. — Естествена и обикновена, също в най-добрия смисъл на думата. Сладка, но не сочна и с гръбнак от стомана.

— Лалета — рече момичето и отиде до малкия охладителен шкаф. — С този рядък нежнорозов цвят. Едно скромно цвете, което е много по-издръжливо, отколкото изглежда — добави, като ги донесе, за да му ги покаже.

— И този път право в целта. Много сте добра.

— Да, така е. — Вече изпитваше истинско удоволствие, не заради продажбата, а заради играта. Нали точно поради тази причина беше открила магазина. — Номер три?

Обри, помисли си той. Как можеше да бъде описана Обри?

— Млада, свежа като утринна роса, весела. Упорита и буйна, но безкрайно лоялна.

— Задръжте така. — С образа, който й бе описан, Дру отново се върна в склада. И излезе с цял сноп слънчогледи с лица колкото десертна чинийка.

— Господи! Та те са прекрасни! Вие сте си избрали много подходяща работа, Друсила.

Това беше най-милият комплимент, който бе получавала, помисли си Дру.

— Смятам, че няма смисъл човек да прави нещо, което не му е приятно и не му доставя удоволствие. И след като сте на път да биете рекорда за покупка от пръв път, моля казвайте ми Дру.

— Чудесно.

— А четвъртата щастливка?

— Дръзка, красива, умна и секси. Със сърце като… — Ами, това бе просто сърцето на Ана, помисли си той. Как да го опише човек! — Със сърце, което не подлежи на описание. Най-удивителната жена, която съм познавал.

— А вие очевидно познавате доста жени. Една минута. — Дру отново отиде отзад. Сет все още се възхищаваше на слънчогледите, когато тя се върна с азиатски лилии в пурпурночервен цвят.

— О, Господи! Те са също като Ана. — Той протегна ръка, за да докосне едно от червените цветчета. — Напълно й подхождат. Вие току-що направихте от мен герой.

— Щастлива съм да ви бъда от полза. Ще ги опаковам и ще ги вържа с панделка, подхождаща на цветовете им. Ще можете ли да ги пренесете невредими?

— Мисля, че ще се справя.

— В цената е включена и картичка. Можете да си изберете от картичките на щанда.

— Нямам нужда от картички. — Сет погледна ръцете й, които подреждаха стръковете. Нямаше пръстен на пръстите, забеляза веднага. Искаше да я рисува, но ако беше омъжена, трябваше да се прости с тази мисъл.

— А вие какво цвете сте?

Тя му хвърли един поглед, докато подреждаше първия букет в бяла кутия.

— Всички заедно. Обичам разнообразието. — Завърза кутията с тъмночервена панделка и добави: — Вие очевидно също го обичате.

— Не ми е особено приятно да разсея илюзията, че имам цял харем от жени около мен. Но на вас ще ви призная. Те са ми сестри — обясни, като посочи към цветята. — Всъщност слънчогледите са за племенница, братовчедка и сестричка едновременно. Точната роднинска връзка е малко сложна.

— Аха.

— Това са съпругите на тримата ми братя — продължи той. — И най-голямата дъщеря на единия от тях. Мисля, че съм длъжен да ви дам това обяснение, след като смятам да ви рисувам.

— Така ли? — Тя завързваше втората кутия с розова панделка поръбена с бяла дантела. — Наистина ли искате да ме рисувате? И защо?

Той извади кредитната си карта и я постави на щанда, докато тя опаковаше слънчогледите в голяма оранжева кутия.

— Сигурно си мислите, че само се чудя как да ви съблека, макар че не бих имал никакво възражение да го направя.

Дру издърпа една златиста панделка.

— И защо?

— Да започнем първо с лицето. Имате хубаво лице. Наистина ми харесва формата на главата ви.