Розмари Роджърс - Игра на любов

— Да тръгваме, мили мои! Имам огромен апартамент с две спални — едната само за допълнителния ми багаж, в който сигурно има някои неща, които би могла да облечеш, мила. Тези джинси са страхотни и ти стоят много секси, но все пак не можеш да ходиш само с тях!

Изпитвайки облекчение, че има с какво да отвлече мислите си, Сара се остави да бъде повлечена от Анджело, който небрежно прехвърли едната си ръка около кръста й, а другата, не толкова небрежно, около кръста на майка й.

— Ще ме помислят за невероятен късметлия! Две красавици… кой не би ми завидял!

Комплиментите на Анджело бяха екстравагантни както винаги, но очите и вниманието му бяха приковани в Мона, която се изсмя закачливо в лицето му. Е, разбира се, Мона все още можеше да има всеки мъж, когото си пожелаеше, без значение млад или стар. Както й Дилайт.

— Хей, Мона, скъпа! Как така не си ми казала, че имаш двойничка? И то каква! Искаш ли да се возиш при мен? Тук има повече място.

Мат Бейкър беше един от най-известните режисьори в занаята — изглеждаше много добре и беше толкова див, че го снимаха наравно със звездите, които режисираше.

— Здрасти! — измърмори той, докато хващаше Сара и я откъсваше от небрежно обгърналата я ръка на Анджело, залепяйки майсторски страстна целувка върху изненаданите й, полуотворена устни.

— Къде си се крила, красива девойко? Ама какъв сексапил!

С изненадващо равнодушие Сара отбеляза, че той се целуваше много добре. Целувките му не я караха да настръхва от главата до петите, но онова беше само една чисто физическа реакция. Мат Бейкър имаше репутация, за която дори тя беше чувала — супер жребец. Може би точно от това имаше нужда.

— И ти не си за изхвърляне, миличък! — Тя провлачи сексапилно думите съвсем в стила на Мона, при което майка й възхитено изви вежди, а Анджело прочисти гърлото си, за да прикрие изненадата си. Мат Бейкър се ухили с известната си усмивка, при която сивите му очи се присвиха.

— Ами щом е така…

— Само че много бързаш, а аз харесвам мъжете, които не прибързват, ако разбираш какво имам предвид. Вие, американците…

Колко лесно било и каква добра актриса се оказа тя! Дори акцентът й беше италиански, при което Анджело прикри една усмивка, която Мат Бейкър не забеляза, защото вече беше изцяло зает да я оглежда от маратонките й „Адидас“ до доста измачканата и влажна от пот памучна риза, която подчертаваше тена й и оставяше открит голия й корем.

— Може би ще успея ти покажа нещо ново за американските мъже, ако прекараме известно време заедно. Много време!

Тя се измъкна от ръката му, която я прегръщаше собственически, като се направи, че не забелязва възхитеното намигване на Мона.

— Но ти имаш ужасно лоша репутация. А аз съм доста старомодна по свой начин. Всички тези хора, които снимат…

Извън сигурността на бариерите и карабинерите със свиреп вид, електронните светкавици почти ги заслепиха и Сара съвсем спонтанно и инстинктивно закри с ръка лицето си.

Ръката на Мат Бейкър я обгърна покровителствено.

— Чуй ме, сладурано, момиче като теб би могло да промени репутацията ми към по-добро, само ми дай възможност. Исусе, каква кукличка! Знам, че си едно от хлапетата на Мона, но как така не съм чувал за теб досега, нито пък съм виждал твоя снимка?

— Ами сигурно защото съм плод на една от любовните авантюри на майка ми. Освен това съм отгледана от старомоден баща. — Е, това поне беше истина. — Всъщност — продължи Сара весело, като остави Мат да я води през струпалата се любопитна тълпа, — само допреди няколко седмици бях девствена — можеш ли да си представиш?

— Не мога, мила, като се има предвид как изглеждаш… — Мат я огледа отгоре до долу, спирайки се на всяка подробност, и се наведе над нея, прошепвайки в ухото й: — Но определено бих искал да разбера…

Е, може би в крайна сметка щеше да му позволи да разбере! Може би това беше най-добрият и единствен начин да сложи край на странното, неканено чувство, което почти приличаше на копнеж по онова, от което току що беше избягала.

Тя позволи на Мат да я притегли по-близо, докато я водеше през жадната за автографи тълпа към колата си — едно мазерати, което той караше със същата небрежна самоувереност, с която Анджело беше управлявал мотора си. И той като Анджело караше съсредоточено, слава богу, като се имаха предвид претъпканите улици, които ги забавяха.

— Отивате в хотела, нали? — Той сякаш плъзна поглед към нея, преди отново да впери очи напред и Сара положи усилие да отпусне вкопчените си една в друга ръце.