Розмари Роджърс - Игра на любов

Пронизителният писклив глас, който вече беше успяла да намрази, се повиши с няколко октави, а блондинката забрави, че е дама.

— Кучка! Курва! Мръсница! Дано се удавиш там долу!

Дукесата, която въпреки цялото възмущение на Сара очевидно беше истинска дама, й отправи смазващ поглед, напомнящ й за директорката на ужасно скъпото частно училище, което беше принудена да посещава — жена, която определено ужасяваше и съкрушаваше Сара.

— Прекалихте, момиче! Веднага се качете горе и моля, не забравяйте хавлията си! Ще се оправя с вас по-късно. А ти, Лучия, наистина не трябва да допускаш да се ядосваш така, нямаш подходящия тен за това, скъпа! Хайде, нека се уединим някъде далеч от прислугата.

Без да хвърли поглед назад, за да види дали нейната царствено произнесена заповед е била изпълнена, дукесата повлече себе си и все още съскащата от гняв Лучия далеч от очите и ушите на останалите с неподправено достойнство, на което Сара, противно на себе си и на предубеждението, което вече си беше създала, не можа да не се възхити. Беше ли победила и осъществила своето внимателно планирано отмъщение или беше загубила?

Кръжащите наоколо прислужници като по чудо бяха изчезнали — поне мъжете. Сара тъкмо се беше вдигнала на ръце и излязла от басейна, когато хавлията й беше подадена от Серафина, която с каменно лице я гледаше по същия начин, както я бе гледала дукесата.

— Каква лоша, злонамерена постъпка! Караш ме да се срамувам, както сигурно би се срамувала майка ти, ако можеше да те види и чуе! Да говориш по този начин, като… като че си такава, каквато… синьорината Лучия те нарече. Да обидиш дукесата в собствения й дом — не отговарям за последствията, когато господарят научи! Но мисля, че ще бъде толкова ядосан, колкото никой не го е виждал досега и ти би трябвало да трепериш от страх!

Сара веднага се ядоса на себе си заради леката тръпка, която премина по тялото й, макар да се дължеше на хладния допир на въздуха след топлия басейн.

Ха! Всъщност изобщо не я интересуваше колко ядосан би могъл да бъде — в действителност тя искаше да е ядосан. Ядосан и разстроен, когато се върне и разбере, че е заминала с Анджело.

Здраво стиснала устни, тя тръгна мълчаливо пред продължаващата да гълчи Серафина, като се успокояваше с мисълта, че само след още няколко часа най-после ще бъде свободна. А междувременно не съжаляваше за нищо, което беше казала — дори дукесата с ледения поглед и деспотични маниери не би могла да я накара да промени мнението си.

Когато стигнаха отново в стаята й — в нейния затвор, Серафина остана само колкото да отправи кратка „молба“, която накара Сара отново да кипне от гняв.

Дали синьорината ще бъде така любезна да остане в стаята си и да си облече нещо, преди дукесата да изпрати да я повикат? А ако синьорината е гладна, ще й изпратят храна горе…

Хляб и вода? — прииска й се да попита злъчно, но Сара прехапа устни и отказа да се поддаде. Още няколко часа — само толкова! А междувременно от какво трябваше да се страхува? Дукесата в крайна сметка не би могла да й направи нищо, а самата тя щеше да си е отишла далеч преди Марко да благоволи да се върне, за да открие, че безценната му подходяща годеница вече не е негова. А това ще бъде само първата от неприятните изненади, с които скоро щеше да се сблъска!

Все още бунтовно настроена, Сара се зае да се облича — ластични дънки (идеални за катерене по стени!), които й прилепваха като втора кожа, и къса бяла памучна риза, завързана точно под гърдите и оставяща много малко на въображението. После… тя се огледа критично в огледалото, опитвайки се да реши каква роля да играе. Тежък грим, стигащ до вулгарност, или изобщо без никакъв грим? Сара се намръщи замислено, а после с известно неудоволствие реши, че гримът няма да е подходящ заради Анджело, който би могъл да си помисли, че му дава аванси. В крайна сметка взе компромисно решение и си сложи съвсем леки кафяви сенки, които се сливаха с новопридобития й тен, и очна линия. Малко почти прозрачен златист гланц за устни… съвсем не беше лошо!

С коса, сплетена на две плитки, украсени с панделки, Сара успя да се усмихне доста самодоволно на отражението си. Ако се постараеше достатъчно, би могла да мине за преждевременно развита тийнейджърка и дукесата можеше и да се хване. А можеше в крайна сметка дукесата да реши да не обръща внимание на присъствието й тук.

Какво значение имат дукесата и омразно арогантният й несъщ син с гъсти черни вежди, отрасъл със съзнанието, че всички жени са курви и измамници! Утре това няма да означава нищо за мен, помисли си Сара свирепо. Утре ще се е върнала отново в сигурния цивилизован свят, където ще може да бъде пак обичайното си практично аз и да се измъкне от тази странна фантазия като от Хиляда и една нощ, в която някак си се беше забъркала. Всичко, което й се беше случило, всичко, което си беше позволила да прави с някакво почти хипнотично увлечение, беше част от една измислица — всичко беше на ужким. И не трябваше да забравя това!