Розмари Роджърс - Игра на любов

В крайна сметка всичко се оказа някак твърде лесно. Серафина не се виждаше никъде, а Катерина въпреки младостта си беше прекалено добре обучена, за да спори. В края на краищата синьорината не се беше държала, сякаш се канеше да ходи някъде, откъде би могла да се досети? Тя пусна крана на ваната и хукна надолу по множеството стъпала, за да донесе вино от точно определена марка, което й се наложи да потърси. В стремежа си да услужи Катерина съвсем беше забравила за липсата на ключалки на врата, която трябваше да пази. Кой би могъл да предположи, че хубавата синьорина със златисти отблясъци в косите ще си науми да слезе долу? Или че ще реши да не носи нищо освен една небрежно загърната около тялото й хавлия?

По-късно Сара щеше да си помисли, че всичко е станало по божие благоволение. При всичките й догадки наистина не би могла да избере по-подходящ момент, даже да бе знаела предварително, че дукесата обича да се храни навън до басейна.

Може би у нея имаше повече от майка й и от Дилайт, отколкото бе подозирала, а може би единствено смразяващото чувство на гняв й пречеше да побегне ужасена, преди да е слязла с нахално безгрижие по последните няколко стъпала от безкрайното мраморно стълбище. След това единственият й реален спомен беше за смаяните изражения на двете лица, които се бяха обърнали към нея и наблюдаваха напереното й приближаване. Сякаш всичко, което правеше и казваше, ставаше не по нейна воля, все едно беше сляла роля и действителност.

Това беше нещо, което дори и прислужниците, внезапно застинали като статуи, нямаше лесно да забравят. Докато търсеха нетърпеливо точно това вино, което им беше поръчано, Серафина и Катерина пропуснаха най-великото и най-успешно представление в кратката кариера на Сара.

Тя изигра перфектно дори изненадата и колебанието си, като се ококори при вида на двете жени, забелязвайки едва ли не разтревожено, че едната от тях беше млада и доста хубава, но разбира се, скучна и безцветна блондинка.

— О! Съжалявам… не знаех, че тук има още някой! Приятели на Марко ли сте? Хубаво е да имаш малко компания за разнообразие! И каква чудесна идея да обядвам тук, а не горе в стаята си или в онази задушна огромна трапезария — толкова е досадно, нали? — Тя се усмихна последователно и на двете, забелязвайки с отмъстително задоволство, че все още нито една от двете жени, нито по-старата, нито по-младата, не беше в състояние да каже нещо. — Имате ли нещо против да поплувам, както се канех? Не съм идвала тук, откакто Марко замина, а кисненето в проста стара вана с времето започва да омръзва, ако разбирате какво искам да кажа.

Като им хвърли още една бляскава усмивка, Сара пусна хавлията и се гмурна чисто, без никакви пръски. След като преплува две дължини, част от напрежението у нея се уталожи и тя се подпря с лакти на ръба, като отметна от очите си мократа си коса.

— Здрасти! — Първото нещо, което забеляза, бяха грозните червени петна по бледото лице на блондинката, към която сега отправи най-сладката си усмивка и й заговори най-доверчиво: — Май трябваше да се представя по-рано, а? Аз съм Дилайт, приятелката на Марко — всъщност настоящата. Коя сте вие?

О, имаше нещо повече, много повече — и татко, и бавачката Стагс, които се бяха постарали да я възпитат както трябва, биха били ужасени, ако можеха да я видят или чуят. Тя се държа като абсолютна „кучка“, ако трябваше да заимства една от любимите нежности на Марко, и изобщо не й пукаше! Нито капчица вина не се изписа на невинното й лице, когато по-младата жена скочи на крака, събаряйки несръчно стола си. Сара критично прецени, че гласът й беше писклив като на продавачка на риба.

— О-ох! Мадона миа, няма да търпя такова унижение дори и заради една титла! Имам достатъчно свои пари и мъже, които биха ме уважавали дотолкова, че да не настаняват една евтина малка курва под същия покрив! — Пръст с лакиран в червено нокът посочи с почти комичен драматизъм към Сара, която трябваше да положи усилия, за да запази обърканото си изражение. — Погледнете! Вижте я безсрамната американска уличница, която се хвали каква е на сина ви и плува гола пред очите на всички! Отървах се на косъм, да! Аз… аз…

Докато речта й преминаваше в гневно ломотене, а дукесата се опитваше да успокои и утеши, ясните и отчетливо произнесени думи на Сара сякаш прорязаха суматохата и отново привлякоха вниманието на всички към нея.

— Исусе! Какво й става? Искам да кажа, какво съм направила, че да предизвикам всички тези обиди? Не е моя вината, че съм тук… щях да се женя за Карло, когато големият брат ме довлече тук и то в разгара на снимките за филм с Гарън Хънт! Чуйте, аз изобщо не съм собственически тип, не съм ревнива! Знам, че понякога Марко има доста пикантни приключения с други момичета, но досега не съм имала нищо против!