Розмари Роджърс - Игра на любов

Кривата усмивка на Лу Вайсман беше признание за неочакваната подкрепа от страна на Сали Локууд, партньорка и съпруга на Гарън от петнадесет години. Бракът им беше един от най-стабилните в Холивуд, а Сали никога не проявяваше ревност, дори в случаите, когато Гарън наистина кривваше. Осведомените твърдяха, че точно затова успява да го задържи.

— Благодаря, Сал.

Тя се усмихна, докато гледаше как Дан се отдалечава с тежка стъпка.

— Няма защо. Знаеш, че Гарън си пада по женските гърди. И е искал да разбере дали нейните са истински. Мисля си обаче, че сега е по-заинтригуван заради упорития й отказ да си свали блузата за онази сцена… о, боже!

— Тя няма да излезе с него. Твърди, че е влюбена. В един млад мъж, за когото смята да се омъжи. Каза ми, че той е причината за… да го наречем, промяната във възгледите й.

— Това е хубаво. А и тя наистина изглежда мила. Знаеш, че винаги съм харесвала Мона. Някога Гарън беше лапнал по нея — когато снимаха „Бианка“, помниш ли? Тогава бяхме младоженци и Мона му отказа. Не мислиш ли, че Дилайт наистина много прилича на нея?

— Да, винаги съм си падал по теб, казвал ли съм ти преди?

Докато настройваха осветлението, а гримьорът пудреше лицето й, Сара гледаше как Сали и Лу се смеят непринудено. Щастлива е тази Сали — омъжена за мъж като Гарън Хънт… и толкова сигурна в него. Тя трябваше да се опита да забрави как се изчерви, когато Гарън каза крайно равнодушно: „Защо да не опитаме още веднъж — този път без блузата, а, сладурче?“

Сега той се приближаваше бавно към нея, повдигнал леко едната си вежда. Не й беше сърдит, слава богу!

— Трябва да повторим това. И тъй като не искаш да си свалиш блузата, какво ще кажеш да разкопчееш едно-две копчета заради мен? — Очите му бяха наситено сини и Сара се почувствува почти хипнотизирана от бистротата им, докато той викаше над рамото й, — Да опитаме по този начин, Дан. Захващам се с копчетата, докато й говоря — не се притеснявай, скъпа, ще оставим зърната покрити — и така по-лесно ще преминем нататък.

Дилайт нямаше да се смути! Дилайт сигурно щеше равнодушно да свали блузата си, без значение кой гледа. Сара прехапа долната си устна и гримьорът веднага се втурна да оправи червилото й, като издаваше сърдити звуци на неодобрение.

Тя се опита да срещне развеселения синеок поглед на Гарън с безразличие.

— Добре. Тишина, моля!

Това беше шести дубъл и ако е рекъл бог, щеше да е последен. Тя можеше да играе. Актьорството беше само една въображаема игра — шаради, пантомими, преобличане в дрехи за възрастни, както в детството й. Благодарение на Мона това беше в кръвта й. И както беше обещала на Лу, щеше да го докаже на всички — най-вече на Гарън Хънт!

Беше странно как въображаемата игра можеше да се превърне в реалност, особено ако наистина се стараеш да повярваш. Сара, която беше срамежлива по природа и сравнително неопитна, изчезна някъде зад по-яркия и самоуверен образ на Дилайт, която от своя страна играеше Фран — объркана млада жена, израснала, грабейки от живота прекалено много и прекалено бързо. Дилайт би могла да бъде роднина на Фран, щеше да знае как точно би реагирала Фран на този вълнуващ, опасен мъж, който сякаш прозираше зад невинно предизвикателната й фасада.

Времето сякаш се втурна покрай нея на вълни от светлина, цвят и топлина. Сара изгуби усещане за своето аз, макар после да предположи, че е направила всичко, което се искаше от нея, дотам, че да отвърне на целувката, която едва ли беше на ужким, защото разтвори насила устните й, притискайки ги до болка и заглушавайки инстинктивния й протест. Когато примигна, връщайки се към реалността, тя видя насмешливия поглед на Гарън — тези негови сини очи сякаш проникваха през тънката коприна на блузата и виждаха ускорения ритъм на сърцето й.

Сара започна да се закопчава с треперещи пръсти, надявайки се, че Гарън няма да забележи. Господи, той беше оставил неразкопчано само едно копче!

— Е! — каза той полугласно, с очи все още вперени във влажното й, зачервено лице. — Може би бихме могли да изиграем това отново по-късно, с някои малки промени? Ще ти се обадя, скъпа.

— Да! — отвърна тя прекалено бързо, надявайки се да е прозвучало достатъчно небрежно. Разбира се той нямаше предвид това — а и във всеки случай не знаеше номера й. Но тя получи една хубава истинска целувка от Гарън Хънт — нищо чудно, че жените бяха луди по него.

Наоколо се изпълни с хора, а Гарън беше изчезнал. Сара изпита облекчение, когато Лу дойде да я отведе.