Розмари Роджърс - Джини

Мисълта, че той въпреки всичко я обичаше, караше Джини да трепери от радост. Бяха се обичали през цялото време, от самото начало, но никой не искаше да си го признае. Колко време бяха пропилели! Тя притвори очи, а на устните й трепна усмивка. Когато ненадейно дочу гласа на мъжа си подскочи.

— Колко вълшебно изглеждаш, дори когато спиш, скъпа моя! — той се отпусна до нея. Устните му докоснаха слепоочията й. — Мили Боже, бих пийнал нещо! Генералът е наредил да поддържат голям огън дори и в нощ като тази. Отгоре на всичко куртките ни трябваше да са закопчани догоре… и нито едно разкопчано копче. — Още докато изричаше тези думи той нетърпеливо разкопчаваше досадните копчета.

— Дай да ти помогна, за да не се налага отново да шия копчетата на куртката ти! Ще ти донеса и нещо за пиене. Истински щастливец си с толкова опитна войнишка съпруга. — Джини се притисна към него, косата й погали лицето му, докато той обвиваше ръка около кръста й.

— Толкова изкусителна си и прекалено красива, за да останеш войнишка съпруга. Дори генералът е на това мнение.

— Генералът! О, Стив… — Джини ококори големите си зелени очи, но веднага след това полувиновно, полувъзмутено сведе поглед.

— Да, генералът! Погледни ме в очите, иначе ще реша, че на съвестта ти тежи нещо повече от някой обикновен флирт.

— Но аз… аз не съм флиртувала! Просто вятърът свлече ребозото ми и генералът, който точно тогава минаваше с коня си покрай мен, ме загледа! Какво можех да сторя? Усмихна ми се, а аз му отвърнах. Помислих си, че навярно е разбрал коя съм.

Все още в обятията на Стив, който я притискаше към себе си, Джини видя на устните му така добре познатата й полунасмешлива, полунежна усмивка.

— Ах ти, безсрамна зеленоочке — нежно промърмори той. — Надявах се, че няма да се изпречиш на пътя на дон Порфирио. Но както изглежда… — той шеговито спря и с въздишка на облекчение свали куртката.

— За Бога, Стив, какво каза той?

— Ситуацията е наистина заплетена, знаеш ли. Той не знае коя си — мислиш ли, че бих си направили труда, да му разказвам за теб? Генералът заповяда на Феликс да те открие и помоли да му направиш компания тази вечер. Изглежда наистина си го впечатлила.

— О, не!

— О, да! И тогава на бедния Феликс се падна тежката задача тактично да му обясни, че ти не си малка френска повлекана, помъкнала се подир някой войник. Естествено, бях в неведение за това, чак до края на съвещанието, когато ми стана ясно защо генералът през цялото време ми хвърляше такива буреносни погледи.

— Не може да е бил толкова сърдит, Стив, мисля, че преувеличаваш.

— Ни най-малко, скъпа. Закъснях, защото след като отпрати другите, генералът ме помолил да остана. Недвусмислено ми даде да разбера, че не му е приятно моята съпруга да следва войската подобно на някоя обикновена лека жена. В края на краищата съм бил един Алварадо, а ти — дъщеря на сенатор от Съединените щати. Какво щяло да стане, когато триумфално влезем в Пуебло, а по-късно и в Мексико Сити. Когато чуждестранните вестници узнаят за тази история — провлаченият му, саркастичен глас я накара да изтръпне от ужас. Дали й се сърдеше? Дали генералът наистина бе толкова гневен?

Джини бе взела куртката на Стив, по навик я бе сгънала и я гладеше с ръка. Само така успя да издържи на пронизващия син поглед.

— А ако това стане?

— Генералът не иска светът да си помисли, че Мексико е страна на варвари. А в другите страни не е прието жени да следват войската!

— Няма да ме отпратиш, нали! Той не може…

Когато Стив повдигна брадичката й с дългите си мургави пръсти, гласът му бе изгубил саркастичната си нотка.

— Никъде няма да те пращам, скъпа моя, но се боя, че когато превземем Пуебло, ще получиш нова задача.

— Не искам…

— Ако за малко си затвориш устата, ще мога да ти обясня всичко. Генералът каза, че имал нужда от секретарка. Някой, който да внася ред в книжата му и който умее добре да пише и превежда. С други думи, официално ще бъдеш зачислена към неговия щаб и прелестното ти личице ще краси щабквартирата на генерал Диас. Знаеш, че пленниците често не знаят нито дума испански, а ти се оправяш с немския и италианския, нали? А френският ти, скъпа, винаги е бил отличен. Навярно Дон Порфирио смята, че една хубава женичка в щаба му ще направи добро впечатление. Без съмнение, вестниците ще бъдат впечатлени.

— А ние, кога ще имаме време един за друг?

Този път той се усмихна и се наведе към нея, за да я целуне.

— Наредено ми е, вие, мадам, веднага да получите подходяща квартира. И за щастие, тъй като все още съм ви съпруг, ще имам честта да я споделям с вас — най-малкото, поне през нощта! Така че нямаш извинение, ако занемариш съпружеските си задължения.