Розмари Роджърс - Джини

Принцът сложи ръка на рамото на Джини, но този път тя не се отдръпна. „Нека да види! — ядно мислеше тя. — Ако е допускал най-лошото… О, как смее… след всичко, което се случи?“

Той! Стив Морган, който й изглеждаше така непоносим и отвратителен, бе неин съпруг. Отказваше да приеме тази мисъл.

Със застинало като маска лице Джини видя Стив да се приближава към нея по обърната към тях страна на чуждия платноход — леко и непоколебимо. Всяко негово движение бе елегантно и сигурно, както го помнеше. На колана му висеше кобур. Бе облечен като пират — бяла ленена риза с разкопчана яка, черни къси панталони и високи до коленете ботуши, а освен това и небрежно увита около врата синя копринена кърпа.

Следваше го сенаторът, който, изглежда, не се чувстваше много добре в черния си костюм. Имаше и някакъв едър, изключително дебел мъж със сребърна звезда на гърдите.

— Главатарят на пиратите! — саркастично рече Иван и придърпа Джини още по-плътно към себе си. — Знаеш ли, чудя се дали тези разбойници възнамеряват да ме арестуват, или просто да те отведат, любов моя.

Руският капитан започна шумно да протестира, а към него на предвзетия си английски се присъедини и граф Черников.

Джини вече бе уловила беглия поглед, който й хвърли Стив със суровите си, блестящи сапфирено сини очи. След този първи, пронизващ като шпага поглед обаче той не й обърна повече внимание, а се обърна към графа. Съвсем спокойно му обясни, че руската шхуна се намира в американски териториални води и че той бил съпровождан от един американски сенатор и шерифът на окръг Сан Франциско.

— Но причината за това своеволно начинание… не мога да го нарека иначе, освен форма на пиратство… настоявам…

— Граф Черников, без заобикалки ще премина към същината. Тук съм чисто и просто за да взема жена си. Готов съм да пренебрегна многобройните обвинения към принц Сарканов, колкото и сериозни да са те, а и тук присъстващият шериф е съгласен с мен. Но надявам се, вие няма да оспорите правата, които имам върху своята съпруга.

— Върху мен? — извика Джини, която не можеше повече да се сдържа. Сега най-сетне го бе принудила да я погледне в лицето. — Ами моите чувства, моите желания? Отказвам да те последвам. Защо, по дяволите, ме преследваш? Станах твоя жена насила. Не искам повече да търпя тази… тази абсурдна връзка, разбираш ли? Само ме накарай да се върна и веднага ще подам молба за развод. Ще предизвикам такъв скандал, че… че… защо ти е жена, която изобщо не те желае? Направих своя избор! Ако си искал да се убедиш, че доброволно съм се качила на този кораб, то вече имаше възможност да го сториш. Остави ме на мира… остави ме!

Ако по лицето на Стив можеше да се открие някаква следа от чувства, то това бе едва доловимо побелялата кожа около очите и устните му.

— Джини! — извика сенаторът и сега тя извърна към него пламтящите си зелени очи.

— А ти защо си тук? Точно ти? Трябваше да си най-заинтересован от потулването на скандала! Казвам ти, няма да напусна този кораб, освен ако не ме влачите насила, но тогава ще трябва да приемете неприятностите, които, кълна ти се, ще произлязат от това!

Стив я гледаше така, сякаш бяха само двамата и тя почти се ужаси от бушуващия в очите му гняв.

— Ако трябва да те влача насила, ще го сторя. А ако искаш развод, тогава, за Бога, ще го имаш! Но първо… първо ще се върнеш в Сан Франциско и ще се покажеш пред всички. Ще се държиш като дама, докато клюките заглъхнат. Разбра ли ме, Джини? След шест месеца ще бъдеш свободна да правиш каквото пожелаеш… искаш да отидеш в Русия? Аз лично ще те изпратя. Чувате ли, графе? Но сега… и то веднага, проклятие… ще слезеш от този кораб и ще ме последваш. Имам пълното право да те принудя да го сториш.

Настъпи внезапна тишина. Матросите бяха зяпнали от почуда, а граф Черников не можеше да намери думи.

Иван Сарканов с безразличие свали ръка от раменете на Джини. Той стоеше с ръце на кръста и с неприкрито презрение рече:

— Казвали са ми, а сега напълно съм убеден в това, че вие, американците, нямате никаква гордост! Насила да върнете вкъщи една избягала жена, ще ви направя за смях пред цяла Европа, освен ако преди това не ме убиете! Чувате ли, не бихме ли могли да се разберем като цивилизовани хора? Принцесата вече изрази желанията си. Не можете да я купите с всичките си пари, нито да я уплашите с вашите заплахи. И като стана дума за заплахи — гласът му се снижи до тихо, нежно мъркане, — не сте ли забелязали оръжията, насочени към вас от всички страни? Мисля, господа, че се намираме в пат, така се нарича в шаха безизходното положение. Ела при мен, Виржини!