Розмари Роджърс - Джини

Графът изрече мислите й на глас:

— Красив кораб с чисти линии, нали? Американски платноход, пътуващ за Китай.

Каква бе причината за неочакваното пробождане в гърдите й? Този маршрут бе много оживен. Невъзможно бе корабът да е „Зеленооката лейди“. Толкова скоро след освещаването му вече на път?

Междувременно… междувременно всички трябва да са узнали. Утешаван от Консепсион и гневен заради провалените си планове за отмъщение, Стив сигурно вече я бе прогонил от мислите си. За много хора това би било истинско облекчение.

Иван се приближи с походка на човек, който се шляе, умело справяйки се с люлеенето на кораба. Навик. Както винаги бе облечен безупречно, а на ослепителната светлина на утринното слънце очите му приличаха на бледозелени стъкълца.

— Възхищаваш се на спътниците ни, нали? Наистина е бърз. И въпреки че вече трябва да са ни видели, не промениха курса. Дали е просто липса на възпитание или зад това се крие нещо повече? Как мислиш?

Джини изненадана се обърна, така че да може да наблюдава другия кораб, който летеше към тях със застрашителна бързина. Спомни си прочетените във вестниците заглавия: „За сто дена от Ню Йорк до Сан Франциско…“

Най-бързите кораби в океана. Сякаш се състояха единствено от платна. Самият корпус се криеше сред разпенените вълни.

— Невъзможно! Вече са ни забелязали. Капитанът ще ни поздрави любезно и след това ще отбият.

Но така ли щяха да сторят наистина? Джини не знаеше откъде идва това чувство, но в начинът, по който платноходът следваше курса им, без нито за миг да се поколебае, ставайки все по-голям с всяка изминала минута, имаше нещо неумолимо, почти заплашително.

Чу Иван да се смее до нея и улови бледия блясък в очите му.

— Може би някой пиратски кораб? Тези американци… толкова недодялани, толкова изостанали от цивилизацията. Да се обзаложим ли, скъпа принцесо? Всичко, което притежавам… естествено срещу теб, какво друго? Имам усет за някои неща, а в случая… Е, чичо Дмитрий, защо е тази загриженост на лицето ви? Не искам да проявявам липса на уважение. Какво мислите вие?

Джини бе пребледняла. Тя се взираше в другия кораб, където между предната мачта и носа се забелязваха няколко малки флагчета.

— Далекоглед, бързо!

Докато Джини и Иван напрягаха поглед, някакъв матрос подаде на принца обкован с месинг далекоглед. Когато го свали, на лицето му бе изписана безмълвна усмивка.

— Можеше да се предвиди. Защо се уплаши да приемеш облога? Виждаш ли, току-що поискаха от нас да намалим. Искат да говорят с нас.

На борда настана объркване. Помощник-капитанът слезе от мостика препъвайки се. Лицето му бе поруменяло, а от устата му се лееше руска реч.

Единствено Иван изглеждаше напълно безучастен и невъзмутим.

— Мисля… да, мисля, че подценихме твоя готов на всичко съпруг, принцесо. И навярно вината е моя. Трябваше да наредя да го отстранят.

— За какво говориш? — Джини почти изкрещя последните думи. — Какво имаш предвид? Невъзможно е, никога не биха…

— И все пак е така! Пиратско нападение в открито море… и какъв залог само!

— Няма да отида! Ако наистина е той… не могат да ме принудят! О, не… ще откажа!

— Плава под американски флаг.

— Да не си очаквал череп и кръстосани кости? И все пак мисля, че е пиратски кораб.

— Невъзможно! — повтори граф Черников. — Това тук е руски кораб. Ние сме руски поданици…

— Всички, освен един. Сега навярно разбирате?

Графът слезе в каютата, за да донесе документите си. Въпреки че я бе помолил, Джини Не го съпроводи.

— Оставам на палубата. А ако… ако е той, няма да тръгна с него! Ще му обясня, че съм на този кораб по собствена воля… Аз…

— Нека забравим старата си вражда. — Иван я дръпна настрани, по-далече от матросите, които тичаха наоколо. — Чуй ме. Сега знаеш, че няма защо да се боиш от мен. А от него? Един дивак… варварин… и все пак и той е играч, не е ли така? Безогледен човек, според чутото и според оскъдните сведения, които съм получил от теб. Ако наистина искаш да те оставят на мира, то аз имам план…

Невъзможно! Невъзможно! Това не можеше да е истина. Нищичко от това, което се случваше! Иван сам бе предложил на Джини едно от нейните прахчета, но сега, когато стоеше между него и граф Черников, разумът й отказваше да повярва в случващото се да приеме предложения й от Иван план.

Двата кораба леко се полюшваха. Изглеждаха почти неподвижни, освен когато не биваха издигнати на гребена на някоя вълна. По нареждане на принц Сарканов, който не обърна внимание на протестите на графа, матросите на руския кораб вече бяха в пълно снаряжение.