Розмари Роджърс - Дълго потискана страст

Трент беше наел карета, която ги чакаше пред къщата. Кочияшът, човек, който не задаваше излишни въпроси, стига да му платяха добре, подкара лудо само миг, след като се бяха качили. Накараха Арчи да легне по лице на пода, а Франко стъпи с ботуш на тила му, така че да не може да мърда.

— Няма да стигнете далече — високо извика Арчи. — Аз съм вицегубернатор й ако нещо ми се случи, ще има разследване! Що се отнася до другото, не можете да докажете нищо… нито пък вие, Ройс, херцог или не… не бихте могъл да се измъкнете безнаказан, ако ми се случи нещо.

— Приятелят ми и аз сме на друго мнение — изръмжа Трент. — Няма да бъдете убит, Седжуик. В никакъв случай. Екзекутиран е точната дума. Що се отнася до разследването, а и на кого ли ще липсвате… е, ще видим, не съм ли прав? — След тези думи Трент пъхна един парцал в устата на Арчи, за да го накара да мълчи.

Граф Седжуик лежеше върху мръсния под на каретата, хълцаше и приглушено стенеше през парцала, докато Франко, без да свали крак от тила му, се канеше да го прободе с ножа си. Само да му оставеха възможност да поговори разумно с тях! Само ако… в този миг бе обърнат по гръб и думите, които не му позволяваха да изрече заглъхнаха и се смесиха с обилните сълзи, засядайки на гърлото му като буца. В това време ножът играеше неумолимата си, изкусна игра по тялото му.

Майор Ийгън бе едновременно учуден и озадачен, когато ординарецът му съобщи за пристигането на херцог Ройс. В последните дни се бяха случили много забележителни събития, които умът му не можеше да побере.

Първо бе чул, че яхтата на принца на Уелс се е отклонила от курса си и поела обратно към Гибралтар! Не след дълго получи телеграма от принца, в която негово кралско височество му намекваше да окаже на Ройс всевъзможна подкрепа и, че каквото и да се случело, не бивало да се допуска избухването на скандал!

Какво, за бога, можеше да означава това? И какво всъщност ставаше? Навярно Ройс щеше да му обясни. И дали цялата тази суматоха нямаше нещо общо с бившата годеница на Ройс, очарователната госпожица Морган?

Майорът трябваше да признае пред себе си, че донякъде бе разочарован, научавайки за прибързаната женитба на госпожица Морган… и то точно за Реджи Форестър! Беше му се сторила необикновено умна, за да направи подобна грешка и да постъпи така прибързано, още докато носеше пръстена на Ройс! Граф Седжуик го бе уверил, че нямало никакви основания за безпокойство относно някакъв предполагаем натиск, оказан върху госпожица Морган. В противен случай той не би приел да стане свидетел на венчавката им.

— А относно избора на една жена не може да се спори, не съм ли прав? — бе забелязал графът с лека усмивка, която незнайно защо не допадна особено на майора.

А сега трябваше да посрещне Ройс и да му обясни, че годеницата му току-що се е венчала за друг мъж, с когото сега са в пещерата Сен Мишел! „Извънредно неприятно положение“ мислеше той, докато излизаше, за да посрещне нетърпеливия си посетител.

— Е, Ройс, ако не бях научил лично от негово кралско височество, че ще дойдете, бих казал, че съм доста изненадан от неочакваното ви посещение. Принцът ми даде да разбера, че би желал да ви съдействам по всички възможни начини, така че ще направя всичко, което е по силите ми! — След това майорът предпазливо добави: — Но трябва да разберете, че ми е необходимо да знам какво всъщност става.

— Като начало ми трябва лекар. Някой сигурен човек, който умее да си държи езика зад зъбите. Графиня Седжуик има нужда от някой много дискретен лекар… и то веднага. Боя се, че след всичко, което са й причинили, тя навярно има вътрешни кръвоизливи. Бихте ли се погрижил веднага за това? — Преди смутеният майор да успее да отвърне нещо, Ройс продължи със същия рязък и студен глас: — Нуждая се и от карта на пещерите в околността, на която е отбелязано точното място на килията за мъчения… където Форестър е отвел Лора, за да се прави за нейна сметка на Великия инквизитор!

— Но… казаха ми, че току-що са се оженили… по-точно — тази нощ! — извика майор Ийгън. — Научих го лично от граф Седжуик, който е бил свидетел на венчавката им. — След това енергично добави: — Мили боже, Ройс! Ще ми кажете ли най-сетне какво е станало?

— Боя се, че ще имате някои неприятности, майоре… освен, ако всичко не бъде уредено изключително дискретно, както и се надявам да стане! Сега обаче нямам време за подробни обяснения! Ще ви кажа само — и лекарят ще го потвърди, — че Седжуик е измъчвал съпругата си по всевъзможни начини! Камшик, един проклет девствен пояс, който тя е била принудена да носи… когато не е трябвало да обслужва графа, камериерката му, домашните прислужници… и дори Форестър! Същото са сторили и с Лора, за да я принудят да се омъжи за Форестър.