Розмари Роджърс - Дълго потискана страст

Арчи закопча жилетката си и на излизане й хвърли още един подигравателен поглед.

— Скъпа, когато се върна, ще ти разкажа какво са казали те и какво съм им казал аз!

Ахмед бе въвел двамата мъже в облицования с дърво кабинет, предлагайки им коняк, червено вино и цигари, но те бяха отказали. Докато излизаше, Ахмед въздъхна с облекчение, смятайки, че се е отървал от сигурна смърт или дори нещо по-лошо. Най-сетне, засипвайки ги с порой от извинения, се появи и Арчи Айър, граф Седжук.

— Ройс! И… господин Морган! Виж ти! Ако знаех, че ще дойдете, нямаше да си легна толкова рано. — След това добави, хвърляйки кос поглед към Франко: — Жена ми е с крехко здраве, знаете ли. Изглежда местният климат не й понася, така че се опитвам да бъда при нея толкова често, колкото е възможно. Изпитвам известна вина, че толкова дълго я пренебрегвах, за което и тя често ме упреква! А кой мъж може да устои на представата за сладката си малка женичка, която с копнеж го очаква в леглото му?

В този момент Франко, който се боеше да не избухне, стана и остро рече:

— Ако не възразявате, тъй като Ройс има да обсъжда с вас лични въпроси, ще изляза в градината да изпуша една цигара.

След тези думи младият мъж напусна стаята. При влизането на Арчи Ройс се бе изправил и остана прав, въпреки поканата на домакина да се разположат удобно. Сега Трент стоеше с леко разтворени крака и кръстосани на гърба ръце и оглеждаше графа, който очевидно, изпитваше известно неудобство да гледа нагоре към изправеният пред него мъж.

— Желаете ли цигара? Съжалявам, че госпожица Морган си тръгна. Чух, че Франко Морган и сестра му са добри приятели на жена ми. Не искате ли чаша коняк? Червено вино? — Арчи се обърна, за да си налее коняк, и установи, че ръцете му леко треперят. „Дяволски объркващо… — мислеше си той — да се изправиш срещу стена от мълчание. Защо, за бога, не казва нищо?“

Той облиза устните си и рече:

— Е, намираме се в особена ситуация… Стари приятелю, аз наистина не зная какво да кажа! Трябва да се опитате да разберете положението, в което се намирам.

— Вашето положение? Ах, да, естествено — рече Ройс с особена интонация, която никак не се понрави на Арчи. — Да, моля, бъдете така добър да ми обясните положението си, Седжуик, стари приятелю. И се надявам, че ще побързате с обяснението, защото не обичам дългите предисловия.

Арчи поде заеквайки:

— Е, да… значи, допускам… ще рече, мислех… сигурно сте дошъл заради телеграмата, която госпожица Морган толкова държеше да ви изпрати? Трябва да се опитате да разберете колко неприятно е всичко това за мен… ще рече, че трябва да ви обясня… но какво можех да кажа, когато ме помоли да пусна телеграмата до вас? Бе ми разказала, че сте се спречкали и искала отново да оправи всичко.

Арчи постепенно бе успял да се овладее и сега, без да съзнава, си наля още една чаша коняк. След това, хвърляйки бегъл поглед към безизразното лице на събеседника си, припряно добави:

— Вярвайте ми, Ройс, не знаех, че е шега! Докато не се появи Форестър и тя не го прие с отворени обятия! Едва тогава ми призна, че са планирали всичко и са ви повикали тук само за да станете свидетел на щастието им! Дори настояха да се венчаят веднага и не пожелаха да чуят никакви възражения. Наложи се да ги заведа при един служител, когото подкупих, за да ускори малко нещата и да им спести някои от обичайните спънки и формалности. Трябва да призная, че дори влязох в ролята на свидетел, но какво можех да сторя? Те бяха категорични и аз си помислих, че поне бих могъл да се погрижа всичко да стане така, както го изисква законът. Убеден бях, че това е най-доброто, което мога да сторя, разбирате ли?

През цялото време Ройс не бе отронил нито дума и само бе пронизвал Арчи с ледените си сиви очи. Но сега, когато графът завърши разказа си и затаи дъх, Ройс взе думата. Гласът му беше спокоен, но в него се криеше такава убийствена студенина, че Арчи се изплаши.

— Не, Седжуик, боя се, че не разбирам. Надявам се да ми обясните цялата история по-подробно, така че да мога да разбера. Защо, например, толкова скоро след като сте ми изпратил телеграма, в която тя ме моли незабавно да дойда при нея, изведнъж ставате свидетел на сватбата й с Форестър, а отгоре на всичко сте си дал труда да ускорявате нещата? Седжуик, съветвам ви да не ме мислите за някой от глупаците, с които обикновено си имате работа! — Ледената нотка, прозвучала в гласа му, накара Арчи да изтръпне.

Той се опита да прояви твърдост.