Силия Рийс - Малката вещица

— Бебето се ражда преждевременно, госпожо — каза тя, тънката й ръка трепереше, а големите й светлокафяви очи бяха широко отворени и изпълнени с ужас. — Майка ми се нуждае от вас. Баща ми моли да дойдете, колкото е възможно по-бързо.

— Разбира се, че ще дойда, скъпа. Само да си взема нещата. — Марта се втурна да събира всичко, от което имаше нужда и се обърна към Ребека, когато се приготви. — Не се притеснявай. Всичко ще бъде наред.

Момичето огледа хаоса, който ни заобикаляше. Има хубави, почти момчешки черти в лице, люшкащо се на предела между красотата и грозотата.

— Надявам се да е тъй, Марта — и се усмихна, накланяйки везните в полза на красотата.

— Ама разбира се, няма от какво да се боиш. Ще имаме нужда от вода и чисти чаршафи. Върви и разпитай всички какво могат да ти отделят. — Марта се обърна към мен. — Ти можеш да й помогнеш.

Последвах Ребека в молбите към спътниците, приятелите и съседите ни за чисто бельо. Водата е твърде ценна, за да перем дрехите си с нея и всеки беше носил дрехите си поне няколко седмици, но повечето от хората бяха скътали и по нещо чисто, което да облекат, когато влязат на брега. Може вярата да ги прави ограничени, но са щедри и великодушни хора. Знаеха причината, поради която им искаме чисто бельо, та с готовност се разделяха с долните ризи и фустите си. Скоро събрахме повече, отколкото имахме нужда.

— Благодаря ти за помощта — погледна ме Ребека над натрупаното до гърдите й бельо.

— Тя още не е свършила — каза Марта и ме извика при себе си. — Ръцете ми не са вече това, което бяха, особено пък при тази влага и студ — и протегна зачервените си, подути и ревматични пръсти. — Ти ще ми помогнеш при израждането.

Широко чело на Ребека се смръщи.

— Имаш ли уменията да го направиш?

— Б-баба ми ме научи — нещо в това високо и строго момиче ме накара да се изчервя и започна да заеквам.

Откритият й поглед изискваше честност и въпреки че това, което казах, беше истина, от устата ми прозвуча като лъжа.

— Тя има нужната ловкост, Ребека. Можеш да й се довериш.

— Надявам се.

Аз също се надявах. Светлокафявите й очи придобиха твърдостта на ахат.

— Ще сторим всичко, което можем — каза Марта. — Но сме в Божиите ръце.

— Да бъде волята Му — прозвуча мъжки глас зад мен. — В това, както и във всичко останало. Нали, Ребека?

— Да, татко — отвърна Ребека, но изражението на очите й не се промени, докато свеждаше глава. — Ще донеса вода.

— Жена ми е зле, госпожо Евърдейл — погледна той към Марта. — Сторете всичко, което е по възможностите ви — той завъртя високата си шапка в ръцете си. — Мога ли да съм ви полезен с нещо?

Марта се огледа наоколо. Бурята все още беснееше и въпреки че навън беше ден, люковете бяха затворени и каютата беше почти толкова тъмна, колкото и през нощта.

— Ако ще правим нещо, трябва да осветим тази тъмница.

— Ще донеса няколко фенера със свещи.

Светлината, която идваше от фенерите, беше слаба, но не ни позволяваха да използваме маслени лампи. Смятаха ги за много опасни тук долу. Нито пък можехме да стоплим вода, поне не в буря като тази. На борда на един кораб не само водата предизвикваше страх.

Облекчен, че има какво да прави, той бързо се отдалечи.

Марта се огледа наоколо. Намирахме се в средата на каютата, заобиколени отвсякъде с хора. Погледна и пациентката си, легнала на постелката. Въпреки огромната издутина на корема си, Сара Ривърс беше слаба, с посивяло и вече изморено лице, въпреки че раждането едва бе започнало.

— Татко смята, че ще имате нужда от уединение.

Към нас се приближи Тобайъс с поклащащата се походка на моряк по накланящия се под. На рамото си носеше купчина одеяла, а на колана си беше закачил торбичка с гвоздеи и чук.

— По-добре побързай — Марта коленичи до госпожа Ривърс, която се бе размърдала, а лицето й се разкриви от прииждащата вълна на родилните болки.

— Мери, хвани това — каза Тобайъс и ми подаде едно одеяло, докато вадеше гвоздеите.

Протегнах се, но не бях достатъчно висока.

— Дай на мен — и усетих ръце, които ме обгърнаха и протегнаха над мен. Ребека придържаше одеялото, докато Тобайъс го прикова. На ръст тя е почти колкото него.

— Благодаря ви, господин…

— Тобайъс Море, на вашите услуги. Мога ли да съм ви полезен с още нещо?

— Можеш да й помогнеш да донесе вода — подаде се Марта от импровизираната палатка. — Побързай. — После ми кимна. — Мери, трябваш ми.

Ребека беше до майка си, мокреше лицето й, държеше ръката й, утешаваше я и я окуражаваше. Раждането беше трудно, дълга и трудна битка сред зловонния полуздрач на малката палатка. Бурята все още беснееше, но нито я чувахме, нито усещахме, нагаждайки се към поклащането на кораба, докато се борехме да изродим детето и спасим майката. Тя беше много слаба поради недостига на храна през последните седмици. Имаше вероятност бебето да е здраво, защото цялата й живителна сила бе съсредоточена в детето, но плодът не беше разположен добре.